Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Четвърта част

Книга със спомени на Стоян Пухтев

Дарена и собственост на

Спортен клуб

Ботев – Пловдив

Книга 2-ра 1912-1919 г.

Истинската история на „Ботев“ Пловдив

такава

каквато я помня

аз

Стоян Пухтев

(саморъчно написана по спомени и преживелици)

Дарявам на Клуба

В първата си книга за периода 1907-1912 отдадох почит и признание на тия, що стояха зад идеята и мечтата да го има тоя клуб, а тук ще напиша за тия, що го извисиха и направиха това, което е той сега.

Стоян Пухтев

1912

Както знаете, много по-рано се основа тоя клуб, но тази е годината, в която по официалност и самостоятелност тоя клуб беше реалност! За събранието и за учредяването знаят всички, но не знаят и че имаше доста перипетии, като например името „Ботев“, сега чувам доста приказки и разкази кое как е било, като голема част от тях са измислици. Мнозина от вас, които четете, си мислите, че съвсем редно е и напълно разбираемо е да се казва тоя клуб „Ботев“ – вземайки предвид всичко сторено в годините 1907-1912, но това не е така и сега ще разберете защо.

1912 – Името

Дни преди учредяването с протокол и подаването на всички документи, ний се събрахме в татковата барака, която беше нещо като неофициална кантора, а впоследствие и официална кантора на клуба. Та там се събрахме 8 души от така наречените нови основатели. Предишните, за които писах, се бяха почти напълно разпилели, кой в училище в друг град или държава. Други отидоха да се учат за военни , някои започнаха работа. И така събралите се в бараката бяхме: Моя милост, Петър Делев, Теньо Русев, Асен Мерджанов, Георги Пенелов, Пейчо Попов, Георги Каранешев и Никола Алваджиев. Спорейки за много работи, незнайно как се стигна до това дали името на тоя нов клуб да бъде променено! Алваджиев ни в клин, ни в ръкав рече, че щото сме нов клуб, то било редно да имаме и ново име, с което да почнем да пишем историята на фудбола в Пловдив! Това лично аз намерих за кощунство и предателство спрямо всичките досегашни усилия и перипетии досега.

Но Алваджиев, подкрепен от Попов и Каранешев, продължи в своята наглост да настоява за друго име, даже даде предложения като „Рапид“, „Слава“, „Глория“ и така нататък. Теньо чак скочи да се бие с Алваджиев , едвам ги удържахме. Спорихме, спорихме и решихме да повикаме останалите на Ботевата ливада на другата заран и там да се реши от всички. Цяла нощ не съм мигнал от възмущение и безпокойство; ами ако наистина останалите се съгласят с Алваджиев и тоя клуб, тая мечта, носи друго име – не, това би било предателство! И така към пладне на Ботевата ливада се събрахме тия – аз, Ненко, Делев, Алваджиев, Теньо, Димо, Мерджанов, Николов, Бойчо, Каранешев, Томановски, Йовчев, Гогов, Бакърджиев, Наско Милчев, Маринов, Борис, Богомил, Пейчо, Мурджев, Икономов, Христов, Христо Димитров и няколко други, за които не си спомням добре сега. След спорове и викане се реши да се гласува с дигната ръка. С голямо мнозинство се реши името да бъде „Ботев“!

1912 – Знамето

Не помня дали в прежната книга съм написал, ама сега ще напиша със съзнанието , че може и да се повтарям. Във времето до 1912 година „Ботев“ в различните си форми като клуб имаше и няколко знамена. Защо ли? Тогава, в ония години, скоро след Освобождението, патриотизмът и българщината беше навсякъде застъпен. Флагове и знамена се правеха за почти всичко – за организации, за търговски фирми, за учителски кръжоци. Така и ние сме имали знаме, което да ни представлява.

В годините, когато „Ботев“ беше част от въздържателното дружество, знамето на „Ботев“ изглеждаше така:

Синьото и жълтото бяха цветовете на въздържателите и на тяхното знаме ний само добавихме под чертата и фудболен отбор. Никога не сме мислили, че всъщност знамето и емблемата са тия неща, дето правят и припознават един клуб и го правят познаваем.

По времето, когато бяхме секция към „тракийски юнак“, взехме за символи техните и само добавихме нашето име и то изглеждаше така:

Подир това, когато се регистрира  пак под шапка Ученическия фудбол клуб, знамето беше черно с изписани златни букви „Ученический фудбол клуб – Христо Ботев“.

Това черно знаме всъщност после се прие и за основания в 1912 година клуб, само дето се промениха буквите по него. Със златен варак беше изписано  „Ученическо спортно дружество – Христо Ботев“ и беше изрисуван портрет на патрона ни.

Всъщност малко хора знаят, но имаше и едно друго знаме, което бачо Георги и останалите от старото поколение на клуба считаха за истинското знаме на „Ботев“. То беше дар от Генерал Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Случаят е такъв:

Генерал Кирил Ботьов Петков по това време се намирал в Сливен като началник. Тейко, бачо Георги и вуйка ни Рачкова отидоха на пазарището в Сливен, а и да се срещнат с тамошния военен сарач седлар, с който се познаваха от службата им в обоза в сръбско-българската война. Тука е местото да спомена, че вуйчо беше най-добрият седлар в цялата околия. Беше подобрил  един от моделите на военните седла и искаше да го покаже на въпросния военен за оценка и Дай Боже да му помогне да доставя такива седла на войската. Та отива той там, намира другаря си и оня му обяснява, че седлото ще бъде показано от него на генерал Кирил Ботьов. Това става в 1910 година. Георги, като чува, че ще се срещат с брата на нашия патрон, настоява да се яви с вуйчо Райко там, та поне да го види и поздрави и сега вуйчо,  не знаейки какво си е наумил бачо, се съгласява. Отиват те в уречения час, иде генералът с вуйчовия познат и веднага, щом наближил, бачо Георги извикал – „Господин генерал, ний в Пловдив сме основали спортен клуб на името на ваший велик брат Христо! За нас е чест да се запознаем с брат му, един достоен български генерал!“

Вуйчо Райно потъва в срам и със зяпнала уста не знае какво да каже. Всички са замлъкнали. В тоя момент се чува гласът на генерала: „Това е похвално. Аз знам, що в цялото Царство има дружества и организации, носещи името на брат ми Христо, но за първи път чувам да се именува с него клуб, занимающ се със спорт, и за първи път и един младеж с такава жар и такава гордост за това!“

След разговора с вуйчо и приятеля, бачо Георги е повикан от генерала, който му дава едно жълто строево-командно флагче, с което се указват маневрите, и му казва: „Дарявам ти това малко знаме и разрешавам да турите на него ваший патрон и мой брат или що считате за нужно. Нека тоя малък флаг ви помогне да израстете големи и снажни спортисти!“ Бачо Георги го донесъл в пазвата си и заедно с другите го изписал. Това знаме стои още у дома и след време ще го дарим на клуба като наша най-ценна реликва!

То представлява това:

Та да се знае за поколенията, това е най-истинското знаме на „Ботев“ , подарено лично от неговия брат Кирил!

1912 – Основаването

С условието за по-ранните варианти на клуба в месец Март на тая 1912 най-сетне се основа клубът! Счита се от мнозина, че 12-ти е рождената дата на Дружеството, и това е така само според валидирането на Учредителний протокол от Пловдивский съд! Действителното учредяване всъщност е на 10й Март на 1912 година! Тогава беше надписан и подписан и въпросний Учредителен протокол №1 и нарочно му беше турена дата 11й, на следущий ден. Защото съдържа в себе си 2 цифри 1, което е началото и най-важната цифра! Това беше сторено по предложение на Димо Сидеров, чиято баба си падаше малко връжелица и знакарка.

И тук е мястото да напиша, че в учредителния протокол не са вписани всички учредители на „Ботев“! Всички знаете имената и подписите на тия, що са в протокола, но те са само тия, що избрахме да се впишат по съвет на наший адвокат. Честно е, мисла, и затова ще напиша тук и имената на всички учредители, присъствували на 10 ти Март, защото те са не по-малко важни от вписаните в протокола!

Ето ги и тях: Стефан Аврамов, Иван Шипков, Славчо Икономов, Андрей Боянов, Георги Пандурски, Тодор Пейков, Станчо Караславов, Антон Чивийски, Кирил Спасов, Костадин Чернев, Теодор Теодоров, Демир Илич, Сава Гроздев, Ивайло Господинов, Христо Койнарев, Аспарух Драгоев, Драгомир Нинов, Стоян Югов, Христо Асенов, Симеон Симеонов и Чавдар Блажев.

Всички тия са част от това основаване и не бива да тънат в забвение и да им се не признава делът в това дело!

Другото е ясно, ний по съвет на адвоката използвувахме един типов устав при тая регистрация, за да може да мине без ядове и бързо тая формалност!

1912-1913 – войната

Както всяко едно начало, то и нашето беше трудно! Макар и че имахме един да речем опит в изпитанията от преди, то той не ни донесе много успехи и улеснения, макар и да беше добра основа.

В първите месеци трескаво и с жар се заехме да развиваме клуба. Ний даже успяхме да организираме и два другарски турнира само със собствени сили. В кантората ни – тейковата барака, която опразнихме от неговите вещи и превърнахме в наше си място, всеки ден и или през ден се провеждаха събрания и се нищеха идеи и предложения. Най-активните даже и по дваж в деня се срещахме!

И така в едно усилно лято, пълно с подготовки и разни преживявания, за което се сещам да разкажа това:

В месец Юний се направи организацията по един турнир. Хубаво, ама тоя месец беше бая дъждовен и накрая на финалний мач ние требваше да изиграем мача със „Св. Августин“ и да определим победителя.

Добре, ама заваля един дъжд силен, не ти е за разправяне. Тъкмо говорихме с отбора на католиците да играем мача на следващия ден, и както всеки летен дъжд и тоя спря отведнъж, така че решихме да играеме сега. Да, ама теренът кален, та кален! Какво сме играли не знам, какво сме се търкаляли не зная, но накрая все пак решихме да прекратиме това зрелище при равен резултат и да го изиграем друг път. Игрището приличаше на блато, а нашите бели ризи беха чисто черни от кал и хвърляната през времето сгурия. Така всички бяхме с черния екип на „Св.Августин“.

За това лято може още да се каже, че играхме и с клуба „Рапид“ от Пазарджик и това беше първият междуградски мач на Младия „Ботев“. В него победихме с 2-0 гола.

В късната есен се случи и войната, турците подеха войната и не само за спорта, а въобще за целия живот в България настъпиха усилни и тежки дни. Почти всички от тия, що познавахме, имаха роднини на фронта. На мене и двамата ми баювци се писаха във войската, и много и много други. Гражданството се интересуваше само от войната и нехаеше за спорт, пък най-вече за фудбол. През тая есен и през първите месеци на следващата година над 2/3 от съществуващите не само спортни и фудболни клубове, а и други обществени организации прекратиха съществуването си. Не само в Пловдив, а и в цела България спортният живот замря.

За Рождество Христово ние успяхме да направим две вечеринки, с които да наберем средства за нуждаещите се семейства.

Така дойде и 1913 година, в нея за жалост немаше с какво да се похвалим, нито спортна дейност, освен 3 турнира срещу махленските отбори.

1914 – Ново начало

След всички перипетии в изминалата 1913 година, новата 1914 година дойде с много обещаващо начало. Още в март месец се изготвиха и направиха доста подобрения по организацията, всъщност успяхме да пререгистрираме клуба и сега той носеше ново име „Ученическо фудболно дружество – Христо Ботев“.

В тая година, след преригистрирането,  по някаква негова си военна работа в Пловдив дойди  и Ботевият брат генерал Кирил Ботев. Той се поинтересувал за наший клуб! Когато ни донесоха, че иска да се види с нас, ний не можахме да си намерим место от радост и така срещата се състоя в стаята на Полковник Тодор Шарлаганджиев, който командвуваше полка тук. Та на тая среща отидохме трима – аз, Ненко Пенелов  и Теньо Русев. Отидохме със стаена радост и притеснения в сърдцата. Когато влезе генерала, ние и тримата скочихме като попарени от вряла вода, той ни поздрави и каза да седнем, после ни заразпитва за това-онова, как сме, какво правим, развиваме ли се, после попита за бачо Георги. Тогава аз извадих оня флаг от него и му показах какво сме изписали на него. Той остана приятно учуден и много доволен от това как сме запазили флага и колко добре сме избрали думите от братовото му стихотворение. След разговора ние си тръгнахме и после с дни говорихме за тая среща.

Обаче някои изненади предстоеха. Осем дена след тая среща при нас дойде писмо от военний комендант, в което се пишеше, че от следущий месец можем да провеждаме некои мачове и занимания по плаца и площадките на полка. Голяма радост ни обзе всички, такава привилегия никой не е имал досега.  Но тая радост не трая дълго, по-късно през тая година пак щяхме да сме в оскъдицата на войната.

Около месец след срещата с генерал Ботев един военен куриер ни донесе пратка, подписана от същий генерал Кирил Ботев. Беше ни изпратил дар един поднос с гравиряни на него слова „В дар на новата Ботева чета! Извървете вашия път към безсмъртието“.

Тоя поднос все още се намира в моя дом и винаги когато го погледна, пълна с гордост и радост своето сърдце.

В следващите години се изиграха доста мачове, като даже в 1915 се изиграха два мача със софийския „Левски“, два мача със софийския „Футбол-клуб“, но за тия и други мачове ще пиша в отделни спомени.

1916-1917-1918.

Обединенията

В тия гладни и тежки години само наший тим и клуб успя не само да се запази, а даже и да се разшири и разрасне като клуб и като дейност.

В първата година на войната ние приехме около 300 нови членове, изиграхме 8 турнира, от които спечелихме 7! Сработихме се и направихме няколко споразумения с военните за съвместна благотворителна дейност!

В 1915 се обединихме и приехме под нашето знаме 11 махленски клуба, а и некой регистрирани, като „Юнион“, „Златна Тракия“, „Рапид“, „Насионал“, „Слава“ и други.

Приехме още 200 члена и изиграхме 5 турнира, като ги спечелихме всичките. Трябва да се отбележи, че доста хора се отказаха от имотите и домовете си и заминаха, включайше и някои от нашите членове основатели. Трудно беше да развиваш спорт при толкова нищета и тегоби наоколо си. Въпреки това ние растяхме. В 1916 се обединихме с още 6 клуба, придобихме с това още 2 игрища, изиграхме 4 турнира и ги спечелихме всичките.

Епилог

Написах тия страници, за да се знае, че в най-бурните години на войни, смърт, бедност и тъга само и единствено „Ботев“ запази спорта фудбол, а и въобще спорта в град Пловдив жив!

Имам намерение да напиша в подробности всичко някой ден.

Стоян Пухтев

Забележка: В публикувания материал е запазен дословно изказът на Стоян Пухтев, като единствената корекция, направена от редакторите, касае актуалната към момента пунктуационна норма.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Трета част

Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Втора част

Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Първа част

Вашият коментар