Димана Йорданова: „И знаеш ли кое е тъжното? Че оцеляваш”
Димана Йорданова пише поезия така, сякаш е чакала болката да извие глас до небето, преди да се превърне в книга. Дори ако е нужно за това да минат десет години. „Писма до Ния, която не родих“ е книга-поема. Текстове, писани със стиснато гърло, през зъби, отвъд страха. Книга, която не се бои от кръвта, … Продължение