Националната награда „Христо Г. Данов“ е учредена през 1999-а година от Министерството на културата, Национален център за книгата и Община Пловдив и се връчва ежегодно
На официалната церемония в къщата-музей на Хр. Г Данов, част от програмата на литературния фестивал „Пловдив чете“, бяха връчени и тазгодишните статуетки. На награждаването присъстваха зам. – кметът по култура Александър Държиков и зам. министърът на културата – Амелия Гешева.
Представителите на журито споделиха, че оценяването в някои категории е било постигнато единодушно и с мнозинство, но пък в други категории е имало и голямо оспорване като има победители само с един глас в повече от останалите.
Румен Леонидов връчи голямата награда за българска художествена литература на Недялко Славов и неговия роман „Камбаната“. Недялко Славов си съперничеше с романа на Милен Русков – „Чамкория“ и романа на Момчил Николов – „Последната територия“.
„Не става дума само за едно ликвидирано българско село, а става дума за унищожаване на глобалното световно село, в което животинското в човека изяжда човешкото в човека. Унищожава и унижава човешкото. Тази Камбана трябва да гърми и да трещи и да бъде в душите на всеки от нас.“ – коментира Румен Леонидов наградения роман „Камбаната“.
„Искам да благодаря на издателите си и на журито, на тези, които са харесали книгата и на тези, които не са, но все пак са я прочели. Получих тази награда преди 6 години за Фаустино, обичам това място, обичам си града, той е магически, това е най-красивият град“. Това заяви Недялко Славов, държейки за втори път статуетката със златен бухал в ръка.
В категорията „Преводна художествена литература“ наградата получи Майа Разбойникова-Фратева за превода на „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена“ от Райнер Мария Рилке. Една изключително висока литература под формата на кореспонденция между големия австрийски поет Райнер Мария Рилке и неговия приятели, както и голямата руска поетеса Марина Цветаева. Писма, които показват великото разбиране за живота и смъртта, за любовта и поезията, преведени блестящо от Майа Разбойникова-Фратева. Другите номинирани в тази категория бяха Кристин Димитрова за превода на „Частица от бурята“ от Марк Странд и Стефан Русинов – за превода на „Изтезание със санталово дърво“ от Мо Йен.
В категория „Хуманитаристика“ отличието бе присъдено на проф. Христо Трендафилов за неговото мащабно изследване "Цар и век. Времето на Симеона". Номинирани бяха илена Кирова – за "Българската литература от Освобождението до Първата световна война" и Ивайло Знеполски – за „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие“, т. 1 и 2.
В категория „Изкуство на книгата“ наградата бе присъдена на Издателство на Нов български университет – за „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“ от Ружа Маринска. Номинирани бяха "Приказки от крайните квартали" от Шон Тан и илюстраторът Дамян Дамянов.
В категория „Издание за деца“ наградата получи Васил Сотиров за „Няма грешка, има смешка“, издадена от ИК „Жанет-45“. Номинирани бяха още Люба Халева – за "Книгата на всички неща" и "Весел гъделичкащ смях" и издателство "Сиела" – за "Джалсомино в стараната на лъжците" от Джани Родари.
За Книгоразпространение наградата „Хр. Г. Данов“ получи Пламен Божилов – книжар на площад „Славейков“. С номинации се отличиха Център за книгата на Нов български университет и Книжарница "Антикварница".
В категория „Представяне на българска книга“ с приза бе удостоен Юрий Дачев – за предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2.
В категория „Библиотеки и библиотечно дело“ наградата получи Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – гр. Габрово.
Интернет порталът „Аз чета“ пък си тръгна с наградата в категория „Електронно издаване и нови технологии.“
Голямата награда за цялостен принос в националната книжовна култура бе връчена на проф. дфн Анчо Йорданов Анчев (Анчо Калоянов).
Проф. дфн Анчо Йорданов Анчев (Анчо Калоянов) е роден на 25 септември 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско. Завършва висше образование във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Българска филология“. От 1972 г. е асистент по български фолклор във великотърновската Алма Матер, където трайно насочва вниманието си към проблемите на обредния фолклор и българската митология. През 1989 г. е доцент, а понастоящем и професор в същия университет. Автор е на десетки книги с проблематики в сферата на архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура.
- Романът Камбаната е носител на награда "Хеликон" за 2016-та година. Повече може да видите ТУК
- Ученици от Руската преведоха романа на 7 езика. Вижте повече ТУК
Снимки: Илия Димитров
За автора
