Писателят и пътешественик Оля Стоянова представя разкази, събрани във „Висока облачност“

Оля Стоянова е поет, писател, драматург и журналист. Текстовете й са превеждани на английски, испански, руски, италиански, чешки и полски. Печелила е награди за литература и журналистика. Има три деца и обича да прекарва времето си високо в планината. Оля Стоянова е и един от авторите на книгата „Пътеводител на дивите места“, както и на  на четири поетични книги, на сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“, на романа „Лични географии“, на сборника с разкази „Какво сънуват вълците“ . Тя е и носител на наградата Аскеер 2014 за съвременна драматургия.

В Пловдив тя представи най-новата си книга с разкази, озаглавена „Висока облачност“ в рамките на „Пловдив чете 2017“.

За Оля Стоянова пътешествията са свързани предимно с усещане за свобода и независимост. В екстремната ситуация става ясно какъв е човекът за теб – в това вярва и самата тя.

А защо „Висока облачност?"

„Това са най-хубавите облаци, цируси, изглеждат почти прозрачни и са изключително красиви. Високата облачност отваря небето и е много хубаво като символ“, отговаря Оля Стоянова.

Високите облаци най-често имат нишковидна структура и са изградени от ледени кристали. Дори при по-висока плътност те не могат да затъмнят слънцето. Тези облаци не дават валежи, които да достигнат земята, макар, че във височина при някои разновидности се наблюдава валеж. Общото им название е перести облаци. Това е съвсем кратко научно обяснение. А иначе високите облаци са едни от най-красивите гледки, които може да видим в небето. Именно в историите на Оля Стоянова група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. „Висока облачност” събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от „Женския пазар“ в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.

Разказът от Албания е провокиран от едномесечния престой на Оля Стоянова там и изумлението, че в Тирана почти няма други магазини, освен такива за употребявани дрехи и вещи.  „Беше ми интересно да видя стари обувки и един човек ми каза, че те са ходили на война“. Помислих си, че има място, където всички ненужни вещи на света се събират. Например какво ли е ако един ден видиш раницата на баща си. Една раница е много специфична, тя носи следите от местата, където е ходила“.

“Тези разкази са писани последните 6 години и в книгата са включени около 20, иначе бяха 40. Но аз съм много жесток редактор. С мен започва и с мен свършва тази жестока ножица. При всеки прочит променям нещо, но в един момент си казах, че това трябва спре“, споделя още Оля Стоянова за своята книга.

Ако харесваш разходките и даже походите високо в планината, обичаш географски карти, истински герои и едно от любимите ти занимания е да съзерцаваш небето, независимо дали си на море, в града, в полето, на някое възвишение – си струва да попаднеш на „Висока облачност“ и да я оставиш да те поведе нанякъде.

Снимки: Илия Димитров

 

 

 

Вашият коментар