Новият роман на Милчо Кариванов разказва за съвременните престъпници – хората с бели якички, кметовете, полицаи на високите нива и висши държавни служители
Там, където се губят човешките устои, защото разумът е престанал да бъде гарант на познанието и смисъла, станал инструмент за заблуди, насилие и престъпно надиграване
С изключително силна презентация университетският преподавател Здравко Дечев представи новия роман на Милчо Караиванов "Зона на лична неприкосновеност" в първо студио на Радио Пловдив. За втори пореден път, след дебютния роман „Реквием за неудачници“, собственикът на БанкСофт, събра приятели и почитатели на литературата в един рецитал на духовността.
"Дори и да е направип компромис със съвестта си, дори и да си готов да платиш немислима цена за деянията си, не можеш да се спасиш от безсилието си пред смъртта на близките. И сега когато имам парите, какво от това, баща ми го няма, майка ми се поболя от мъка. Аз се завърнах в тази история заради тях", признава героя на най-новия роман "Зона на лична неприкосновеност" на Милчо Караиванов.
Парите не могат да остойностят живота на човек, не могат да го направят по-дълъг и по-смислен, защото не само с хляб се живее, не само хляба ни е нужен. Романът се опитва да ни спаси именно от забравата на такива истини, които макар и писани в гредивото на световната цивилизация днес не значат нищо. Така Здравко Дечев представи "Зона на лична неприкосновеност" в препълнената зала на БНР.
"Сгреших и Господ ме наказа",
признава главният герой в романа. Изпитвайки страх от него инспектор Петър Коев – Питбула получава благословия за деянията си, служебни и човешки от кмета, образа на човека – институция, над които в романа няма други в ирархично отношение. Романът настойчиво припомня и това, че освен самозабравата, на която обрича властта, еднакво унизителна на човешката природа е да издигне в култ материалното, парите.
Друг образ е Емил, събирателен център в романовите интриги, самотна личност, която воюва с всички, но го прави по различен начин, чрез жената, за да постигне безкористните си цели. Той е важен за читателите за това, че позволява да видим тъмната страна на човека. И тук е сблъсъкът на двата образа в романа, между Петър и Емил, сблъсък провокирано от нараненото честолюбие и ескалирала страст, за да се роди водещата тема в сюжета – насилието ражда насилие".
"В този роман не може да има положителен герой, макар читателите да героизират Емил. Престъпник ли е този, който търси възмездие със средствата на насилника, при това в свят, където никой не представлява човека. Бог е самият човек, но всеки един герой с действията си е опразнил небето", споделя още в презентацията си Здравко Дечев.
Провокацията да започне да пиш идва от култовото заведение Бира и половина, което бе притегателен център на редица писатели и журналисти, споделя Милчо Караиванов. Здравко Гълъбов и Евгени Тодоров дават тласък на бизнесмена след прочит над негови мисли над белия лист. И така за две години се появяват две произведения, които не само се четат на един дъх, но и със сигурност ще оставят следа в съвременната литература.
Романът "Зона на лична неприкосновеност" е втората книга на Милчо Караиванов, който професионално се занимава с електронизация на търговски банки. Именно това е спомогнало на автора да овладее сполучливо криминалното начало с изненадващи ходове и решения, взимани от герои със завидна атрактивност и поведение.
Прочетет повече за представянето на дебютния роман на Милчо Караиванов „Реквием за неудачници“ през 2016-та година ТУК
За автора
