Вече 30 години битието на българската астрономия минава под знака на достатъчно добре развита научна инфраструктура в лицето на НАО „Рожен”, както и на активно включване в международни изследователски програми.
Като пример за последните можем да посочим участието на НАО в програмата NEO (Near Earth Objects) – следене на преминаващи близо до Земята астероиди и кометни ядра; физика и химия на комети; избухващи звезди в звездни агрегати; ранни свръхгиганти; екзопланети; различни типове извънгалактични изследвания и много други.
През тези най-продуктивни за астрономията ни години нашите учени са публикували над хиляда статии и доклади, основно в международни специализирани издания. Това е пряката задача на всяка научна институция и заслужава по-подробен коментар.
Сравнението с други обсерватории доказва ефективността на работата с нашия 2-м телескоп. Колкото е по-голям един телескоп, толкова по-бързо ще трупа информация (т.е., експонациите за достигане на даден резултат ще бъдат по-къси). Следователно, повече публикации от наблюдения с него ще се подготвят годишно. Има значение и колко голяма колегия астрономи „обслужва” телескопът, и дори това, дали тези автори са англоезични или не (достъпът до главните астрономически списания, излизащи в англосаксонския мир, е по-лесен именно за авторите от тези страни). Само един поглед към фигурата за продуктивността (за период 1995-1998 г.) на телескопите в зависимост от техния диаметър е достатъчен, за да заключим, че нашият 2-м телескоп е вписан напълно в световните тенденции. И днес, 10-на години след този анализ, положението е същото. Нещо повече, сравнението на рейтинга на публикациите по отделните научни дисциплини в България сред 195 страни в света, извлечен от последния (за 2010) доклад на Националния борд за наука на САЩ (съвет към тяхната Национална научна фондация, който изготвя на всеки 2 години доклад до президента и сената за състоянието на изследванията и развойната дейност в света) категорично поставя нашата астрономия като най-добре представяща се (неизменно между 30-40-то място).
И мястото на останалите природни науки, както и общата ни класация сред 50-те страни показват, че внушенията за слабостта на научните изследвания у нас са просто некоректни! Друг е въпросът за негативната тенденция на спад на този рейтинг с годините. И това е естествен резултат от слабото финансиране на науката у нас, за която се заделят едва 0.3- 0.4% от и без това малкия брутен вътрешен продукт – БВП (по този показател на глава от населението България днес се класира на около 70-то място в света). Това е много по-ниско от максималната цел на ЕС – 3% от БВП (ниво, достигнато в Европа само от Швеция, Финландия и Швейцария). За средния процент – 1.77% на ЕС нашият „принос” е очевиден. Други страни със слабо финансиране на науката са Словакия и Румъния (0.5%), и Полша (0.6%). Унгария заделя 1%, Чехия – 1.5%, Русия – 1.3%. Дори Турция, извън ЕС, е в по- добра позиция от нас със своите 0.7% от БВП за наука! В Япония делът е над 3.4%, в САЩ – 2.7%, а световният лидер – Израел – заделя цели 4.7%! Каквото и да се приказва, българската астрономия стои достатъчно добре, като се има пред вид в какви условия се развива. Остава поне да не загубим набраната скорост, да не се разпилее или изгуби за науката човешкият потенциал в нея.
доц. Димитър Колев
mediacafe.bg
Очаквайте поредица от статии за история на българската астрономия.
За автора
