Mediacafe.bg се срещна с Димитър Салутски и Георги Гвоздев, момчетата, които доброволно и напълно безвъзмездно създадоха младежка пиеса -„АНТИсоциалната мрежа” и дариха над 300 лева от приходи за проекта „Красив ум” на „Interact Пловдив„. Навън беше студено и мрачно, но пък на лицата и на двамата грееха слънчеви усмивки – явно доброто дело им е подобрило настроението.
Поговорихме си за пиесата, за днешната младеж и за актьорската професия, за самоиронията и какво ни дава и какво ни взема виртуалното общуване. Какво е подтикнало двамата „дарители” да самоиронизират днешния „социален“ живот, вижте в интервюто на Анастас Белев
-Да започнем с „АНТИсоциалната мрежа”. Как дойде идеята трима ученици (заедно със Сергей Пайталов – б.р.) да измислят и изиграят пиеса?
Димитър: Стана спонтанно. Докато гледах трейлъра на филма „Социалната мрежа” през ноември м.г., без дори да изгледам филма. Хрумна ми идеята за пиеса за социалните мрежи и влиянието им върху младите. Леля ми, която доскоро работеше като сценограф в Кукления театър, много помогна за измислянето на сюжета. С приятеля ми Сергей Пайталов написахме сценарий, повечето идеи бяха негови. Имахме и няколко заглавия, но „АНТИсоциалната мрежа” на Сергей е най-доброто – провокативно, грабващо вниманието.
-А досега правили ли сте нещо подобно? Отдавна ли имате идея за пиеса?
Георги: Играли сме и в други пиеси, но това е първата чисто наша идея.
Д.: Всъщност точно когато влязохме в Interact, бяхме в процес на обмисляне на тази идея. Решихме да опитаме да помогнем на каузата, защото ни бива в това. Аз още от малък съм на сцената – в четвърти клас играх в училищната пиеса в Синдикалния дом. Оттогава театърът ми е голяма страст.
-Какъв е сюжетът на пиесата?
Д.: Сергей и аз играем две съвсем обикновени български момчета в гимназията. Пресъздадохме „обикновеността им” чрез имената – Гошо(Сергей) и Мишо(Димитър). И все пак образите им са малко гротескно изкривени: те не излизат, стоят само пред компютрите си, а спирането на Интернета е своеобразен край на света за тях. Така изобличаваме Интернет зависимостта.
Г.: А аз играя момиче. На мен отадвна ми върви все на женски роли. Още от една коледна пиеса, в която играх Снежанка, като се е започнало…
Д.: Идеята беше да се извърши класическата свалка, но по Интернет. След като Гошо успява да си намери приятелка в мрежата, Мишо е обезсърчен. Нормално младежко чувство. Кулминацията е сцената, в която Георги сваля перуката си и се рзбира, че всъщност е момче.
-Значи иронизирате връстниците си чрез тази пиеса?
Д.: За мен в пиесата има и голяма доза самоирония.
Г.: Ние също прекарваме доста време в мрежата…
Д.: …макар че вече се стараем да го намалим. Всъщност най-смешното в пиесата е двуличието, което проявяваме в социалните мрежи.
Г.: Момичето пише „О, колко си мил”, а си мисли „Леле, какъв задръстеняк”.
-А вие имате ли профили в социалната мрежа?
Двамата: Да.
Г.: Идеята на Facebok по принцип е много добра, но ние българите го превърнахме в impulse. Имам предвид разголените снимки на момичетата, безсмислените статуси и съобщения.
Д.: Хората имат желанието да споделят всяка една глупост, която им хрумне. Затова става това „изпростяване”. Но и аз самият много използвам Facebook, най-вече за информация – кой къде кога и с кого е бил. Пиесата на първо място показва разликите между живата и онлайн комуникацията. В Интернет липсва езикът на тялото, но пък много хора се чувстват много по-спокойни във Facebook комуникацията. Там имаш свобода да избереш хора, с които да поддържаш отношения, хора, които са ти приятни.
-Много ми е интересно: трудно ли се пише пиеса?
Д.: В момент на вдъхновение никак не е трудно. Но насила не се пише.
– Разкажете нещо интересно от репетициите или някой гаф по време на представянето.
Д.:През повечето време аз бях сериозният. Карах им се, като се лигавеха. За малко да се скараме с Георги веднъж, след като му се развиках. Но пък по време на пиесата не се получи сериозен гаф. Имахме само няколко малки технически проблема. По време на чатенето трябваше да се чува характерното „пльокане” на Skype, но звукът беше много слаб и се наложи да го пускаме ръчно всеки път. Точно преди началото на пиесата на единия от компютрите спря Интернета, но за щастие всичко се подреди.
-Само от няколко месеца сте членове на Interact, а вече доста активно подпомагате проектите им. Как разбрахте за клуба?
Д.: Стана наистина случайно. Изпратиха ни от училище на събрание на ученическите парламенти. Там срещнахме Хриси и Стаси (Христина Мангелова и Станислава Миленкова, бъдещи президент и вицепрезидент на клуба), които обясниха, че бързат за друга сбирка. Стана ни интересно и решихме да отидем с тях, от чисто любопитство. В Interact ми хареса страшно много. Аз винаги търся с какво да си уплътня времето по възможно най-добрия начин. Съучениците ми се чудят как да го изгубят, а аз обичам да го оползотворявам. В този клуб срещнах много интелигентни хора, които се интересуват от култура, от духовност. Те ме подтикват да ставам по-добър човек.
-Какви са бъдещите ви планове?
Д.: Смятаме да изиграем пиесата и в училище, а и в други училища.
-Ама вие май сериозно започвате да се занимавате с театър?
Д.: За мен театърът е само хоби. Майка ми е искала да стане актриса.
Г.: Но актьор къща не храни, както казват.
Д.: По социалистическо време е имало много пари за култура, а сега не е така. Дори масово съкращават работещите в театъра. Изкуството е само „духовно задоволително”. Е, майка ми сега е лекарка. Искаме специално да благодарим на приятелите ни Глориян Николов за реквизита, Сергей Пайталов за огромната помощ и страхотната игра и на Емил Ангелов за плакатите, които изготви и напечата за нас, както и за фотографската задача, която пое по време на представленията.
Вижте трейлъра на пиесата:
АНТИсоциалната мрежа – оператор Стефан Ангелов from Emil Angelov on Vimeo.
mediacafe.bg – Анастас Белев
За автора
