Бяло-Зелено-Червено

Националното знаме на Република България е символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. То е е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето. Белият цвят символизира мира, зеленият — плодородието на българските земи, а червеният — смелостта на българският народ.

Национaлното знаме на България е нещо свято, свещено. То трябва да се носи гордо. Всеки българин трябва да знае, какво означава националния флаг и да го уважава, пази и цени. Защо почнах да пиша за българския трикольор? За да напомня за него. Защото ми е болно, как като се разхождам по улиците рядко виждам бяло-зелено-червени знамена да се веят. И наистина – обърнете внимание как от един жилищен блок доста често стърчи самотно само едно знаме. Понякога няма дори нито едно. Може да звучи за доста хора безсмислено, но за мен това е липса на манталитет. Каква ли би била гледката всяко семейство да разпъне от своето жилище едно знаме. Неповторима. Но защо не сме свидетели на такива гледки в България? Според мен вместо да разсъждаваме по добре да си купим знаме.

За съжаление не става дума и за знамето в прякото значение на думата. Замислял съм се и съм си задавал следния въпрос: „Защо по улиците виждам повече българи носещи фланелки, на чужди национални отбори, отколкото такива носещи фланелката на България?” Ще кажете, че все пак Англия, Бразилия,

Аржентина са къде къде пред нас като футбол. Аз пък ще кажа: „Е, и?” Според мен това е липса на манталитет. Бием се в гърдите че сме велика нация, а веем чужди знамена защото е „по яко”. Ами модните „фешън“ дрешки с изобразени също чужди национални знамена, като се почне от бразилски и се стигне до знамето на Ямайка. Ужас…!!!

За съжаление днес е по важно е да си „фешън“, от колкото да си българин и да го показваш. Не случайно използвам и тази чужда дума. „Фешън“. За да е яко. За да може всеки който припознае себе си в моите думи да разбере, че го съжалявам и иронизирам. Защото е жалко дедите ни да са умирали под знамето на България и под други бойни знамена, а сега техните внуци да „умират от кеф” носещи чужди такива. Не искам да вярвам, дори и не искам да допусна, че някой може да го е срам ако носи бяло, зелено, червено върху себе си. Но понякога си го мисля. И хич не ми е яко.