– Каква искаш да станеш като пораснеш? – попитали малкото момиченце.
– Принцеса! – отговорило то.
И може би ако наистина можеше да стане принцеса, това момиче щеше да е щастливка. Не заради факта, че е принцеса, а само защото няма да ѝ се налага да прави избора за бъдещето си, за образованието си и да се сблъсква с липсата на реализация.
Днес се открива новата академична учебна година и още един „набор“ студенти ще вкуси от студентския живот – безсънни вечери, украсени в алкохолни откровения, сутрешни лекции, придружени с главоболие и изпитни сесии, протекли под звуците на удрящи се чаши.
И независимо от избора, който всеки един е направил, да се надяваме, че бъдещето ще бъде благосклонно към тях.
От години се знае, че висшето образование в България е на много ниско равнище в сравнение с редица други европейски университети. Висшите училища в страната всяка година пускат нова „реколта“ безработни на пазара на труда. Това се превръща в основна причина десетки млади българи да напускат страната и да „изнасят“ интелекта си в чужди държави, захранващи чужди икономики. Но всичко това едва ли е нещо ново като информация за повечето българи. Всички сме наясно, че е така, надяваме се, че нещо ще се промени, но колкото и да си го повтаряме това не се случва. Причината не е в неразбиране на ситуацията или в липсата на достатъчно задълбочен анализ на проблема. Причината е в явното нежелание този проблем да се отстрани.
От години висшите учебни заведения в България са се превърнали в бездънни ями за пари и то от три възможни страни – държавата, студентите и европейските фондове. А образованието, което предлагат се обезсмисля от стремежа да задържат 4-годишната си „субсидия“ от всеки студент. Пример за това са взети изпити от студенти, които дори не говорят български, нагло преписване дори на държавни изпити, приемане на рушвети и много други… А за малцината, които са се постарали да научат все пак нещо, се оказва много трудно да се реализират след края на обучението си, поради простата причина, че бизнесът не се нуждае от кадри с тяхното образование.
Тогава следва въпросът – дали изборът е грешен, или няма верен вариант?
Тази година в ПУ „Паисий Хилендарски“ специалността с най-висок приемен бал е „психология“, наука която примамва със своята необятност, аналитичност и опознавателност на човешката същност, но професия която не намира широка реализация. В страните от западна Европа и САЩ, на пример, тази професия се ползва с широка популярност и завидни финансови възнаграждения, но в България доверяването на лични терзания на напълно непознат човек, не е сред генетично заложените ни способности. И точно това е един от основните проблеми на българското висше образование.
Висшите ни училища произвеждат кадри за външната икономика, а не за вътрешната, но тези кадри в повечето случай не успяват да се преборят за външните позиции, защото не са конкурентноспособни, поради неглижирането на образованието. А с годините и с все по-малкия брой на кандидатите и критериите стават все по-ниски и по-ниски, а конкуренция – липсва. За сметка на това пък таксите растат, учебните програми не се осъвременяват, а практическата част е много слабо застъпена. Изключение правят 2-3 университета в страната, които се отличават с достъпна и добре оборудвана база, но не всеки има възможността да си позволи големите семестриални такси за обучението в тях.
Висшите училища не се ангажират с реализацията на студентите, съществува назубряне на теория, но неразбиране на практиката, а бизнесът не желае да наема неопитни кадри. И въпреки това продължават да се произвеждат нови версии на „безработни“ с малки подобрения в софтуера…
За автора
