Два дни след като започнах новия (и последен за мен) семестър в университета си дадох сметка, че времето наистина лети! Действително усещането е „сякаш беше вчера“ когато за първи път влязох в университета в Саутхемптън, Англия. Чувството беше вълнуващо, но и малко плашещо. Затова ето няколко основни неща, които ми се иска някой да ми беше казал когато дойдох във Великобритания за първи път…
Обикновено, през първите няколко седмици, всичко изглежда като в сън. Сякаш се движиш през мъгла, не си сигурен къде отиваш, какво правиш и къде се очаква от теб да стигнеш. Но без паника! Това са едни от най-вълнуващите моменти в студентския живот. Първата вечер сам в общежитието, първия път когато се опитваш да си пуснеш пералня, първия отчайващ разговор с англичанин, когато се опитваш да си купиш кафе…
Въпреки усещането за нещо нереално, това са безценни спомени, които в един момент те карат да осъзнаеш, че ДА! справил си се сам и то доста добре. И така, ето няколко полезни съвети за зайците студенти в Англия:
Не се притеснявайте, че нищо не разбирате!
Английският акцент няма нищо общо с американския, с който сме привикнали от филмите и музиката по радиото. Истината е, че между британския и американския английски има доста голяма разлика, с която се свиква с времето. Също така трябва да се има на предвид, че университетът събира, както международни студенти, така и студенти от цяла Англия, което автоматично означава стотици различни акценти. Не се притеснявайте ако не разбирате какво ви казват. Помолете да повторят или да говорят по-бавно и не се отчайваите – с всичко се свиква след известно време.
Комуникирайте с другите студенти от курса/общежитието
Дали поради неразбиране заради акцента или просто, защото се притеснявах от новото място – аз лично категорично отказвах да си изляза от стаята, когато англичаните излизаха заедно, въпреки че ме канеха. Упорито комуникирах и излизах само с българи и разбира се, това ми изигра лоша шега в последствие. Да, трудно е да се приспособиш да комуникираш на чужд език и да се научиш да общуваш с хора, които имат коренно различна култура.
И въпреки това усилията си струват, защото първо, че е важно да се създават контакти с колкото се може повече хора и второ, че не бива да се забравя, че най-добрия начин за подобряване на един език е практиката му. Така че – възползвайте се, излизайте и с англичани, освен с българи и въпреки, че английските ни приятели действително припадат след 2-3 бири, ще откриете, че те са доста приятна и забавна компания и културата им не е толкова далеч от нашата.
Не се поддавайте под натиска на бързата храна!
От септември до декември аз, както и всичките ми познати българи бяхме напълняли със средно 3 до 5 килограма. За съжаление веднъж след като се отделиш да живееш сам осъзнаваш, че далеч не е толкова лесно да си сготвиш и едва сега си даваш сметка колко много ти липсва това майка ти или баба ти да те натъпче с току що изпечен кекс.
И ето, че ти отиваш в магазина, предрешен да купиш всичко необходимо, за да сготвиш леща… и се прибираш вкъщи с няколко замразени пици (ама те наистина ли бяха само 1 паунд?!), замразени бланширани картофи, замразени бургери и цяла кофа сладолед (о да, той също е само 1 паунд).
Три месеца по-късно ти си с минимум три килограма отгоре и наистина не искаш да знаеш какво се случва с вътрешностите ти. Една от най-големите грешки на българския студент в Англия, когато пристигне в началото е, че злоупотребява с вредната храна. Не го правете, рано или късно ще се научите да си готвите. Хранете се здравословно, научете се да си готвите (не е толкова сложно да се направи един омлет, честна дума!) и не се изкушавайте от ниските цени на замразените “junk food”.
Бих ви посъветвала и да внимавате с пиенето, но си давам сметка, че това е напълно безсмислена препоръка, така че просто ще ви кажа да се забавлявате. Студентските години независимо къде са едни от най-прекрасните моменти в живота и въпреки трудностите трябва да се изживяват пълноценно. И ако трябва да съм на 100% честна – студентските ми години в Англия винаги! ме карат да се усмихвам (дори когато с ужас си спомням как никой в Старбъкс не разбираше, че се опитвам да си поръчам дълго кафе с мляко!).
Снимки: Авторката
За автора
