Независимо от събитията през февруари, с които обществото се изправи срещу монополите на електроразпределителните дружества и с действията си принуди правителството да подаде оставка, малко повече от месец преди парламентарните избори сред хората се наблюдава една политическа апатия. Породена може би от прекомерната спекулативна полемика покрай протестите или от убеждението, че „всички са маскари“, по-голямата част от хората като че ли се отвратиха напълно от компрометираната ни политическа клика.
Това обществено състояние е изключително нетипично. Подобна незаинтересованост от политическата ситуация и въобще от „сложните“ действия на управляващите, обикновено се наблюдава в силно развитите общества, където средностатистическият човек не е зависим от политиката, а тя е единствено средство, чрез което се осигурява достойното му съществуване.
За общества като нашето обаче, където по-голямата част от държавните структури не функционират правилно и хората трудно задоволяват дори основните си потребности, би трябвало да се наблюдава висока политическа заинтересованост и гражданска активност. Гражданската активност я наблюдавахме в големи количества през февруари, но ентусиазмът бързо отслабна и почти напълно се изгуби, а да не говорим за желанието на хората да се запознаят с програмите на политическите партии, което винаги е отсъствало.
Причината за това нетипично обществено състояние се дължи, според множество анализатори политолози и социолози, на липсата на политическа култура, а от тук и отсъствието на активно гражданско общество. Неразбирането на реалните политически процеси и способността да се отсяват спекулациите и медийните манипулации от действителните политики, превръщат обществото ни в стадо овце, умело насочвани от верните пастирски кучета.
Взимането на прибързани решения, често под силното влияние на моментното емоционално състояние, и така наречените „наказателни“ вотове, единствено и само свидетелстват за липсата на зрялост в обществото ни. А причините за това могат да се търсят някъде дълбоко в народопсихологията.
И докато експертите се опитват да отговорят на въпроса „Какво ни пречи да изградим нормална обществено-политическа структура“, животът продължава да тече и на 12-ти май ще се проведат предстрочните парламентарни избори, с които ще предопределим съдбата си за бъдещите четири години.
Дали политическата апатия свидетелства за това, че хората са направили вече своя избор, още преди да бъдат оповестени списъците и програмите? И ако е така, трябва ли да се страхуваме от избора който ще бъде направен? Или събитията от началото на годината са отвратили множеството и то е решило да не гласува? Което също е изключително опасно, защото по този начин в урните ще останат само купените гласове и тези на партийните активисти… а тогава – Бог да ни е на помощ!
Може би липсата на заинтересованост от политическата риторика и анализите на политолозите, разпространявани в медиите, не привличат вниманието на обикновения българин, стараещ се да свърже „двата края“. Интересен е обаче и феноменът, че един голям процент от тези бедни люде се разхождат с телефони по-скъпи от средната работна заплата за страната.
„Покрай сухото гори и мокрото“, гласи стара поговорка вярна за толкова много аспекти на човешкия живот. И ако днес „сухото“ се бори за оцеляването си и може би това е „оправданието“ за липсата на заинтересованост, то тогава „мокрото“ просто го мързи… А мързелът е така дълбоко вплетен в човешкото същество, че чак боли.
Искаме всичко да ни бъде представено по възможно най-лесния и достъпен начин, без да полагаме почти никакви усилия. И точно от тази част на човешкия характер се възползва политиката. Тя се старае да въздейства на човешките възприятия и по този начин да изманипулира бъдещия гласоподавател. И ако в обществото ни съществуваше една достатъчно развита политическа култура, може би тези средства нямаше да имат толкова голям успех…
За това – запознайте се с хората, програмите и обещанията, за да направите правилния личен избор!
За автора
