Вторник вечер. Около 18:30 часа е. В градинката пред община Пловдив са се събрали доста хора на средна възраст. С цифри няма да си играя, тъй като по време на протести е работа не на блогърите, а на традиционните медии и полицията да ви засипват с цифри за това колко хора (уж) е имало на дадено събитие. Да, уважаеми, ще си говорим за протест. И как го видях аз от гледната точка на любопитен студент по политология, опитващ се сам за себе си да си изгради картина за случващото се. И да я сподели с вас, разбира се.
Атмосферата в началото
Млади и стари, жени и мъже, тук-там подтичва и някое дете. Разнообразието пред общината бе на ниво. Печените протестиращи, "истинските бунтари", се бяха събрали на групички и разгорещено обсъждаха случващото се в страната. Други, най-вече по-млади хора, отишли на протеста сами, страняха от групичките.
Едни седяха на "копчетата", малките седалки из градинката пред общината, други си бяха харесали някоя точка достатъчно близо, но и достатъчно далеч от множеството, и не мърдаха оттам, оглеждайки се притеснено за камери. А такива имаше. Жадни за материал журналисти забързано обикаляха от човек на човек, следвани от операторите си, надявайки се някой да се съгласи да говори пред камера. Съгласяваха се предимно по-възрастните хора или тези, които по един или друг начин се вживяваха в ролята на "водачи", било то заради някой мегафон или по-голям плакат в ръцете им.
Когато се събраха повечко хора (вече казах, че за цифри няма да говорим), шествието потегли. Постоянно към него се присъединяваха нови хора. Други стояха и наблюдаваха отстрани, от удобните си места в кафенетата по Главната или от мястото, на което ги бе застигнал протеста.
Извадени телефони снимаха преминаващите, за да може снимащият/снимащата да се похвали гордо пред семейство и приятели по-късно същата вечер с репликата "Ела да видиш! Снимах протеста."
Скандиранията
Разбира се, започна се с "Червени боклуци!". Дали от носталгия по протести отпреди много години, дали от това, че е лесно за скандиране – не знам. Ясно ми е само, че в протеста основните злодеи бяха БСП и ДПС. Това ясно личеше и от редуващите се скандирания "Долу БСП!" и "Долу ДПС!", които бяха най-чести. Понякога тълпата дори ги бъркаше – едни започваха да скандират едното, другите другото. Кой каквото чул и всеки според настроението и/или личната позиция.
Що се отнася до скандиранията за отделни личности само Сергей Станишев, Волен Сидеров и Николай Бареков получиха "привилегията" да бъдат споменати поименно. Всеки чрез фамилното си име в комбинация с цветущото "к**во". Делян Пеевски не бе споменат, но на това ще обърна внимание по-надолу. Премиерът Орешарски също, но може би просто името му не е толкова лесно за скандиране. Имена на други политически лидери също не чух.
За сметка на това "Оставка!" и "Сбогом!" се чуха много пъти. За да е носталгичният елемент на ниво, не се мина и без "Всеки ден ще е така до победата" и "Кой не скача е червен". На влизане в тунела на бул. "Цар Борис III Освободител" множеството скандираше "Българи юнаци!", сякаш отивахме на мач. Вътре в тунела изпяхме химна. Тук се включих с удоволствие.
Сравнително добрият синхрон и ехото вътре направиха момента някак магичен и за кратък миг не бях просто събиращия информация студент, а се почувствах част от множеството. Но, както казах, мигът бе кратък. На излизане от тунела отново се мина на "Червени боклуци!". Все пак врагът трябва да има ясен цвят и име.
Впечатление ми направи технологията на подаване на реплика, която да се скандира. Част от скандиранията идваха от вече споменатите "водачи" – тези, които вървяха най-отпред, с мегафон и транспаранти в ръце. Но други започваха из самото множество. Човек близо до мен започна да скандира "Много сме! Силни сме!" и бързо бе последван от хората около себе си.
Интересен образ бе дългокос мъж с колело и чаша бира в ръка, който ту викаше "Всички са боклуци!", ту разясняваше твърдението си, обяснявайки, че не само червените, но и останалите заслужават подобни скандирания. Не му обърнаха много внимание. Предполагам, че е имало и други като него, чиито по-различни скандирания не бяха взети под внимание от тълпата. Както вече казах, врагът в този протест бяха управляващите БСП и ДПС, а покрай тях и АТАКА, заради грешките, които Волен Сидеров допусна в последните седмици.
Камерите
Напълно естествено, журналистически интерес към събитието имаше. Оператори и фотографи търсеха всяка удобна и висока позиция, от която обективите им да хванат по-добре множеството. Освен това постоянно из самата тълпа щръкваше някоя ръка, държаща телефон, завърташе се на 180 градуса, за да хване и тези отпред, и тези отзад, след което отново се скриваше в морето от хора.
Нямаше как да не ми направи впечатление един конкретен фотограф, който за разлика от колегите си не се опитваше да снима началото или средата на шествието, а бе застанал в края му и снимаше последните петдесетина души, ходещи по-мързеливо и на метри разстояние един от друг. Неговите снимки определено ще покажат един доста различен протест, а в случай, че не е любител, мога само да предполагам в чия медия ще могат да бъдат открити тези кадри.
Пътят
Протестът започна от градинката пред община Пловдив и продължи по Главната. Първата спирка бе централата на ПП "АТАКА", намираща се на петдесетина метра от общината. За моя радост провокации и сблъсъци нямаше. Трима полицаи охраняваха тесния вход на централата. Протестиращите повикаха, посвириха на свирките си, след което протестът продължи по пътя си. Следващата му спирка обаче ме възмути.
На Джумаята "водачите" спряха пред джамията и подхванаха скандиранията "Долу ДПС!", сякаш там бе централата на партията и сякаш всеки мюсюлманин е неин привърженик. Дори за не особено религиозен човек като мен, това бе проява на неуважение към една религия поради погрешното ѝ абсолютно свързване с дадена политическа сила. Жалкото бе, че голяма част от протестиращите не игнорираха "водачите" и се спряха. Кой знаещ какво се случва, кой не.
Протестът продължи по Главната, вече събрал доста хора в себе си, когато обаче излезе на бул. "6-ти септември", а оттам зави по бул. "Цар Борис III Освободител", някои хора решиха да го напуснат. Едни ги спря жегата, други – дългият път, трети – старите кости. Естествена и доста по-логична от джамията спирка бе централата на ДПС на булеварда.
Охранителните ролки на вратите и прозорците ѝ бяха предвидливо спуснати, а полицейското присъствие тук бе още по-осезаемо. За радост, отново не се стигна до грозни сцени и вандалщина, за което протестиращите заслужават поздравления. Що се отнася до поведението на множеството, протестът бе мирен. Както и трябва. Опасността от гражданска война е само в нечии фантазии.
След спирката пред офиса на ДПС, протестът мина през тунела, мина покрай централната поща, след което зави към централа на БСП в града. Ясно ви е вече – засилено полицейско присъствие и заключени врати. Тук част от протестиращите решиха да поскачат, за да стане ясно, че не са "червени". Това е сериозен въпрос за разискване – дали да си "червен" означава да симпатизираш на БСП, или просто да си с леви политически убеждения? И още по-интересното – кое от двете протестиращите считат за лошо?
Интересно е да се отбележи, че там се появиха и двама мъже, носещи по няколко чисто нови вувузели (онези дълги свирки, издаващи неприятен звук като на пчелен кошер). Раздадоха ги на хората, които най-бързо реагираха, и шумният протест стана още по-шумен. Това заглуши опитите на "водача” с мегафона да обяснява каквото и да било на тълпата. Разбрах само, че дават „три дни на правителството да подаде оставка".
Кой ги дава тези дни и какво ще се случи след това – не разбрах. Но пък, за добро или лошо, постоянно говорещият "човек с мегафона" през целия път бе чуван ясно само от хората в радиус от десетина метра около него.
За финал
Улицата пред централата на БСП бе и мястото, на което напуснах протеста. Не оставаше още много път, а и бях видял достатъчно, бях изградил така желаната картина в главата си. В този текст не целя да правя оценки и анализи, а просто да представя видяното и чутото за тези, които не са били там, и чиито представи са плод на няколко секунден репортаж по някоя телевизия.
Едно важно нещо обаче ми направи впечатление и искам да му обърна внимание.Името на Делян Пеевски. Човекът, заради чието назначение като шеф на ДАНС започнаха тези протести. Интересното с името на Пеевски е, че почти не го чух. Да, преди шествието да тръгне, още пред общината, отделни групи от хора разговаряха за него. Но по време на целия протест не чух нито едно скандиране, в което името му да се споменава. Сякаш хората го бяха приели за решен проблем и сега на дневен ред бе само оставката на правителството.
А, както можем да заключим от едно негово интервю през уикенда, в същото това време, по което хората протестираха във вторник вечерта, Делян Пеевски все още разполагаше с достъп до секретна информация. За пети пореден ден.
СНИМКИ – meidiacafe, може да видите тук!
За автора
