Във връзка с поредното посегателство на паметника на съветската армия, говорителят на МВнР на Русия Александър Лукашевич заяви, че „властите в България реагират недостатъчно на оскверняването на паметници на съветските воини“.
По думите му руската страна отново иска да се предприемат действия за недопускане осмиването на паметниците на съветските воини, паднали за свободата на Европа и България от нацизма, както и за установяване и наказване на виновните за оскверняването на мемориала.
Преди време култовият графит „В крак с времето“ пробуди широк обществен дебат по темата трябва ли да съществуват тези паметници, символи на нещо остаряло, доказано лошо и срамно? И защо да не си ги рисуваме както си пожелаем?
В подкрепа на паметника се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В подкрепа на това се отбелязва, че съществуващите в други държави паметници далеч не доминират с такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври – началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия.
И въпреки разногласията по темата, произволията с барелефа могат да доведат до сериозни дипломатически последствия.
Като човек, свикнал със свободата си, ми е трудно да си представя как някоя чужда държава ще има право да ни се кара за това как ние си стопанисваме историческите паметници. Били те и символи на тяхната помощ за държавите в Европа, или свързани с държавната история. И до това заключение се изчерпват вариантите.
Като политолог, обаче, ситуацията е много по-сложна и изисква много внимателен прочит.
Можем и да си мислим, че паметниците са си наши, защото се намират на наша територия, но е и много важно какво символизират те. Колкото и да не ни се иска социализмът и слугинстването на Съветския съюз са част от нашата история, а този паметник напомня за това. От зрелостта на обществото ни зависи как ще бъде възприеман той. Но тук не трябва и да става дума за липсата на уважение към него.
Историческите паметници са печати, от които можем единствено и само да се учим. Те са символ или на великите личности, или на грандиозните провали, но при всички положения са част от историята, от която трябва да извлечем правилните поуки. Със заличаването, унищожаването и поругаването им, рискуваме единствено да повтаряме отново и отново старите грешки…
За автора
