Поради факта, че всеобщо хората си мислят че „да си DJ е една от най-яките професии и почти не е свързана с това да работиш истински, а просто да се забавляваш“ се появи твърдението "Имаш лаптоп, значи си DJ". Тъй като, ако станеш такъв няма кой да те спре, куцо и сакато да се титолуват и да изписват пред името си "DJ". Вече на няколко пъти взимам интервю от артисти, който разказват следната история: „ На 24 години съм, започнах да се занимавам с музика на 3 години, на 12 намерих плочите на баба ми и тогава разбрах своето призвание…“ . Е …добре, ама Bitch please! И приказката продължава „Пускал съм в едни от най-големите клубове в страната с едни от най-големите имена в тази сфера“- Да, добре … с други, които са намерили плочите на баба си! Супер!
И до какво води това? Клубния живот и парти сцената в България са на много ниско ниво. И питам се аз „от всяко дърво ли става DJ?“ Хм… незнам точния отговор, но видях няколко женски гърди с лепенки, които според мен са достатъчно доказателство до къде може да паднеш в отчаяни опити за слава.
И така… защо започнах тази тема? Защото днес (9 март) е Световния ден на DJ-ят (World DJ Day). По света той се отбелязва като се провежда седмицата на благотворителните акции в помощ на детските организации.
Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи", които използват музиката за лечение на деца и възрастни. На този ден по цял свят се провеждат благотворителни акции в помощ на детски организации. Традиционно всички печалби, спечелени от DJ-и, клубове, радио станции, на този ден се даряват. Събитията се спонсорира от Международната клубна индустрия.
Интересно колко от всички DJ, които „познавам“ във социалната мрежа ще си честитят този ден, нали?
За автора
