За единствения обитаем остров у нас, снимките са безсилни като думите, като хората, като всичко, което не е достатъчно. Островът, вероятно, всеки трябва да го види, за да прецени що за място е това. Само, моля не окупирайте „Света Анастасия“. Това е просто един малък остров, който няма нужда от много хора. Нека да си го пазим. Там и без това има само 5 стаи. А площта му е миниатюрна – 8 500 кв. метра. Освен това, ако останете по-дълго, завръщането ви към действителността след това може да се оприличи на средно по степен земетресение, което няма как да не усетите.
„Света Анастасия“ се намира на около 6 км от Бургас в посока югоизток. Той е един от петте български острова. Мястото е обновено по проект на община Бургас. Реконструирани, но в оригинален вид остават сградите и откритите пространства. Запазени са старинни каменни зидове и е възстановена една от старинните порти на острова.
Историята на една от най-старите суши у нас започва някъде от 12 век. Там е имало едновременно мъжки и женски манастир. А през 1923, 1925 и 1944 г., островът е превръщан в място за задържане на политически противници на властта. Те са били заточвани в килиите на манастира. Като политически затворници от там са преминали около 350 антифашисти.
От 1944 до 1990 г. островът се нарича Болшевик. През 70-те години става обител на артистичната бохема на България. Поетът Христо Фотев се пристрастява към това място. Ето какво пише историкът, археолог и един от изследователите на Бургаския регион проф. д-р Иван Карайотов: „Никой не оспорваше губернаторския сан на Христо Фотев. Управляван през предишните столетия от манастирски игумени, а през първата половина на ХХ век от шефове на затвори, през 60-те и 70-те години „Островът“ беше истинско владение на поета Христо Фотев. Почти всички широко скроени личности от София и Бургас, които идваха тук, бяха лично канени от него“.
Днес новият губернатор на острова се казва Павлин Димитров. Той встъпва официално в длъжност на 15 май, когато „Света Анастасия“ отвори кея си за туристи.
От него научаваме, че през 1888-ма година на острова е построен седмият и последен морски фар по нашето Черноморско крайбрежие. А в този си вид е от точно 100 години. През това лято по специален начин ще бъде отбелязана годишнината на фара. Димитър е един от фараджиите на острова. Изключително артистична и колоритна личност. За кратко дори може да го видим във филма „Островът“ на Камен Калев, който беше сниман на същото място преди 3 години. „Две секунди свети, шест секунди мълчи“, така работи морският фар от залез до изгрев казва Димитър.
За историята на острова разказват самите сгради. Бившият метох е първата сграда, която виждаме след като стъпим на пристана. Той е построен през 1772-ра година. Минавайки през неговите порти се озоваваме във вътрешния двор. Централно място там заема църквата „Света Богородица“ (12-14 век). В този си вид храмът е от 1802-ра година. Забележителен е иконостасът, изработен от котленски майстор също през 1802-ра. Църквата е с възстановени стенописи от 14-и век. В двора се намира и другата манастирска сграда – отделението на монасите. От там се виждат едни от най-внушителните морски пейзажи. Днес тази част е къща за гости, с две стаи.
На първия етаж от метоха се намират другите 3 стаи за настаняване. Вторият етаж е превърнат в музей. Седемте му помещения, чрез видеоинсталации разказват най-важното от историята на острова. А в стаята с име Екамус попадаме на един интерактивен под, който е асоцииран с начина, по който Христо Фотев е наричал светещия планктон – много ефектен при нощно къпане. Една от залите е посветена на светицата покровителка на острова. Там може да видим репродукции на емблематични изображения и икони. Последната стая се състои от две помещения в едно, от които има мултимедиен шкаф, показващ палитра от изображения, кадри, които разкриват 360-градусови панорами от най-забележителните места на острова.
Навън… Гледките са неописуеми, залезите – още по. Вероятно и изгревите.
На острова има и семпъл ресторант с капацитет 50 места. Менюто е скромно, но достатъчно. А в т.нар. Лекарна може да пиете кафе, фреш, да си вземете сладко от смокини, както и билки от региона.
Новият губернатор на Острова Павлин Димитров посещава за първи път острова още като дете:
Какво е за теб остров „Света Анастасия“?
За мен той е предизвикателство най-вече . Защото имаме задачата аз и екипа от община Бургас да оправдаем големите очаквания на всички, които ще дойдат да го видят и да научат повече за неговото минало.
На 15 май посрещнахте първите туристи. Колко души стъпиха тук от тогава?
За 10 дни около 1400 души.
Имаш ли притеснения за острова, заради големия туристически интерес?
Да, островът има капацитет на комфорт. Когато дойдат над 150 души се пренаселва. Не можем да обслужим всички. Това ще се регулира, след като до дни заработи специалният кораб за „Света Анастасия“, който ще бъде с капацитет 85 до 100 места. Не искам хората след като си тръгнат да разказват: „Видяхме твърде много хора и висяхме по опашки“.
Доколкото разбирам ти почти живееш вече тук. Тази безкрайност, която те заобикаля отвсякъде не те ли смущава?
Точно това ми харесва. Тук безбрежността е другата крайност. Както планината вдига една огромна граница, тук пък безкрайността е обаянието. Обаянието на морето. Когато погледнеш през прозореца, все едно си в открито море. Чудесно ми е. Не усещам как минава времето.
Обмисляте ли занапред да организирате събития на острова?
Да, имаме малка сцена за музикални събития , а също и условия за лятно кино. Предстои да правим кръщенки, сватбени ритуали. Вероятно първото събитие през това лято ще бъде отбелязване 100-годишнината на последния морски фар у нас, който е построен именно на този остров.
До остров "Света Анастасия" се стига с корабче от Бургас. Пътуването е не повече от 40 минути. Екипажът на катамарана, както и екипът на острова са едни от най-интересните хора, които може да срещнете.
Попътен вятър!
За автора
