Както всички разбрахме в момента тече Световното по футбол. С дистанционното в ръка всяка вечер всички сме пред телевизорите и гледаме. Дори не съм се и замисляла, че бих могла да „отскоча“ до Бразилия за някой друг мач, а и гледайки цените съвсем спокойно се примирявам с този факт (няма да намесвам и болната тема, че нас всъщност въобще ни няма там).
Други обаче „луди“ футболни запалянковци какво ли не направиха в желанието си да са там, на стадиона, да гледат своя отбор и да усетят неповторимата атмосфера. Само преди няколко часа един мексиканец предложи паспорт с американска виза, за да се сдобие с пропуск за мача на любимците му срещу Бразилия.
Крещейки пред стадиона, господин Родригес, предложил всичко, което имал за да се докопа до стадиона и да е един от 8-те хиляди мексиканци, които присъстваха на двубоят, завършил 0:0.
Подобна футболна треска е заразила и учител по физическо от Аржентина на име Лукас Ледесма. Той изминава 3000 километра на велосипед от Толедо до Рио де Жанейро, за да присъства на Мондиал 2014. Пътешествието на аржентинеца продължило 20 дни, през които той карал 8-9 часа на ден. За жалост обаче въпреки тези си усилия се наложило да гледа мача по телевизията, тъй като нямал билет.
Проучване (проведено върху 2000 британски мъже) пък твърди, че 42% от мъжкия пол "действат бързо" по време на любов, за да се върнат пред телевизора и да гледат мачовете, а двама на всеки пет признават, че биха се отказали изобщо от имтимни отношения при риск да пропуснат някой мач.
Болестта „футбол“ явно не подбира, като и всички други вируси и е заразила самия руски президент. Владимир Путин си е подсигурил билет за финала на Мондила от сега. Е, разбира се, той има и друга мисия – ще участва в церемонията по предаването на правата на руския Мондиал, който ще се състои през 2018-та.
Други, покусени от друга болест, наречена „комунизъм“, гледат мачовете на запис. Северна Корея е една от малкото страни в света, където мачовете не се излъчват директно, но все пак партийното и държавно ръководство е проявило великодушие и е позволило излъчването на мачовете ден по-късно.
И така…. понякога манията по футбола може да е болест, а тогава Мондиалът си е направо синдром.
За автора
