В малката скътана галерия „Хеброс Арт”, която се намира на улица "Сан Стефано 54" (само, че не в София, а в Пловдив) своята дебютна живописна изложба откри Ирина Желязкова.
Въпреки, че професията й е свързана с имоти, тя е човек, който е успял да се докосне до артистичните си черти и да ги излее върху платно. Занимавайки се от доста време с живопис, Ирина Желязкова чак сега е решила да сподели публично изкуството си.
„Живописните платна символизират много, те са плод на моята фантазия и част от юношеството. Плод са на моята вътрешна душевност. Сред тях има много слънчеви и много мрачни картини, има и едно аз, и друго аз, знам ли..”
На въпроса ни „Според вас лесно ли се постига връзка с изкуството”, Ирина отговори:
„Връзката с изкуството, ако не я усетиш със сърцето си, значи нищо не си направил. Както при рисуването, аз лично мога да рисувам една работа един месец или цяла година докато я усетя. Ако не я усетя със сърцето си, значи тя не е вярната, тя не е готова, нито моя.”
За Ирина Желязкова изкуството е едно удовлетворение, което е стремеж към нещо ново. То разпалва сетивността и душевността й, а това което може да я вдъхнови е всичко около нея:
„Всяко нещо може да вдъхнови един художник, ние живеем в прекрасен град и много неща могат да ни повлияят. Особено нашите сгради.”
Живописните платна на Ирина Желязкова са един отдих от ежедневието, за който не ти трябва художествено образование. Те са нежни чувства, създаващи усещане за уют и мекота. Живописната й маска е различна при различните картини, при някои тя е мощно напластена, при други е лека и оставена почти като локален тон, но независимо от техниката, светлина върху картината не е необходима, защото тя е в нея.
Повече за авторката можете да намерите в личния й сайт.
За автора
