Медиакафе публикува няколко мнения на млади предприемачи и блогъри, които са има възможността да посетят Startup конеференции в България в последните няколко години
Не беше много далеч 2012 гогато, когато посетих пъвия си Startup Weekend. Не мога да кажа, че участвах изключително активно – попаднах там случайно, когато трябваше да заснемем едно интервю на локацията, в която се провеждаше събитието.
Какво ми направи впечатление – всички бяха мега ентусиазирани. Работеха трескаво, оживено, помагаха си един на друг и се питаха разни технически неща, които не разбирах.
Имаше разхвърляни листа, лаптопи, барбарони, празни бутилки Джак и Джеймсън, кенчета Редбул и какво ли още не. Това беше доказателството, че тези хора, наистина май не бяха излизали извън офиса в продължение на 54 часа.
Имаше разхвърляни листа с QR кодове и симпатични послания. Когато ги сканираш те водеха или във Фейсбук страница с подкана да я харесаш или към някоя Google анкетна форма.
Дизайнери и кодери разговаряха разпалено, как бутонът трябвало да бъде една идея по-малък. Как бекграундът трябва да бъде лек, за да може бързо да зарежда приложението. Как е правилно да изглеждат push известията и мелодията, която трябва да прозвъни.
Отделно видях, че имаше останала паста – спагети Болонезе! Ммм… Едни хубави хора бяха на място и готвеха вкусна храна. Забелязах, че има остатъци от мини пици – явно закуската беше пица.
Снимахме интервюто, което беше една от основните цели на посещението. При влизането в общото помещение забелязах, че трескаво се подготвяше сцената – приближаваше времето за финалните презентации. Реших да остана и да ги чуя.
Някакви симпатични хора започнаха за това как решават реални проблеми. Някои имаха готови мобилни приложения – журито, охилено до уши, трескаво цъкаше из тях, мъчейки се да ги счупи. Други развяваха големи бизнес планове с големи цифри убеждавайки, че ще правят пари след първите 6 месеца. Трети вадеха данни от различни запитвания, които са правили с потенциалните клиенти на улицата. Поне това беше лесно – отиваш при напълно непознат и започваш да го питаш разни неща. Повечето пъти хората бяха любезни и помагаха.
Дойде време за гласуване на журито. Оттеглиха се, а всички останали започнаха да си приказват. От някъде дочух: „Ей, ако се бях престрашил да си кажа идеята сега и аз щях да ги впечатля“. Каква е поуката от това – че ако се престрашиш да опиташ, можеш да спечелиш.
Хората, които се борят и рискуват от време на време падат, но после стават и продължават. А поне на българската Startup площадка можеш да паднеш от ниско. Ако нещо не сработи – правиш завой и продължаваш напред. Та, ако имаш интересна идея за бизнес, защо да не събереш екип и да бачкате над идеята? Най-малкото заради самото преживяване и контактите си струва да бъдеш на Startup Weekend.
За автора
