За Пловдив са написани много книги. Наистина много. Някой ден се надявам да ги прочета всичките. Чудех се с какво книгата на Димитър Пампулов – „Моят Пловдив”, е по-различна. Премирата ѝ беше в централната книжарница на издателство „Хермес”.
Не помня кога за последно бях виждал толкова много хора на премиера на книга. Необходимо беше нещо в тази книга да си струва, нещо да предизвиква интерес, за да дойдат толкова много хора.
„Свобода на спомените”. Така определи книгата Валентин Георгиев от издателство „Хермес”. За мен тази свобода е напълно нормална и дори ежедневна. Димитър Пампулов обаче разказва за едно време, когато тази, а и всяка друга свобода, не са били особено възможни.
„Хората могат да се оправят и да продължат, но някой неща се непоправими”
40-те, 50-те и 60-те години на бурния 20-ти век са времето, в което Димитър Пампулов разказва историята си. Годините на чужда идеологическа окупация. Години, които са наслоили много страх в българския народ. Години, в които са започнали да се поощряват най-нисшите човешки качества – предателството и доносничеството. От тези години се опитваме и днес да се очистим. Но е трудно. „Това не е мръсна риза, за да я изперем” – казва Димитър Пампулов. Ще трябват много години, много хора да извървят личния си жизнен път, за да можем и като общност да превъзмогнем последиците. Макар и резултатите от тези мрачни години от тях все още да стърчат по хълмовете ни и да ни напомнят за нещастията, страданията и кръвта. Брулени години.
„Брулени години. Те ни брулеха, но ние оцеляхме. Такива каквито сме. Нашето поколение е поразено от тази действителност. Колкото и да не искаме да си го признаем, ние сме засегнати от атмосферата на тази наложена ни идеология. Всичко това ни смаза психиката. Изчистването е невъзможно, много дълбоко се е наслоило. Когато си бил тъпкан, това остава следа в твоята същност.”
„Моят Пловдив” поставя съдбите на много хора в тези лоши исторически обстоятелства. Димитър Пампулов тръгва от ул. „Велико Търново” преминава през всички толкова познати на пловдивчани места. Среща читателите си с известни и ярки фигури на Пловдив като Златю Бояджиев, Георги Божилов – Слона и много други.
„В книгата ще прочетете толкова абсурдни ситуации, в които хората са били оставяни. Как властта се е опитвала да унищожи хората. А семейство Пампулови е в центъра на тези събития.”
И все пак. Каква е целта на тази книга? Да покаже колко са зли комунистите? Не. Целта е да съхрани спомена. Спомен, който да създаде съпричастност, която да се материализира в обединение. Защото нашият народ е все още разделен. И то не само в няколко политически граници. Разделени сме дори на битово, ежедневно ниво. Едно разделение, от което външни сили имат полза – твърди Димитър Пампулов.
„Моят Пловдив” идва, за да вдъхне вяра на пловдивчани. Вяра, че въпреки всичко, което ни се е случило през годините, ние не сме загубили себе си. Гордост, че още ни има. Успели сме някак си да се самосъхраним, да оцелеем, колкото и да ни брулят. Тук сме и ще напомняме, за да може един ден „да изперем ризата” на миналото и горди и свободни да продължим.
„Попитаха ме наскоро вярно ли е, че вие пловдивчаните сте по-различна порода. Вярно е. По-различни сме. Много ще съм щастлив ако се запазим такива каквито сме. С много положителна енергия. Тя идва от многото пластове, които са се натрупали в този град.”
Премиерата на „Моят Пловдив” е част от предфестивалните дни на „Пловдив чете”, чийто медиен партньор е MediaCafe.Bg
Още за Димитър Пампулов и картината "Баташкото клане" може да видите ТУК
За автора
