Едно от емблематичните събития настанило се в края на лятото се оказват Националните есенни изложби в Пловдив 2015. Както всяка година, така и тази в тях се включват различните автори, които успяват да докоснат зрителите до най-скритите кътчета на съзнанието им.
Трепка Петкова е една от поканените участнички в културното събитие и ще представи своите живописни платна в двора на Балабановата къща. Като част от концепцията „Ан пасан“ тя дава интересна визия за момента на преминаване, прехвърляйки публиката към една много различна култура от нашата. Прочетете какви мисли сподели тя в следващите редове:
От какво са провокирани урбанистичкит пейзажи, които ще покажете на Националните есенни изложби?
Tъй като обичам да пътувам, но рядко имам възможност, така когато прекарам известно време на друго място, усещам промените много повече. Самият ефект от културата или обстановката оставя силни впечатления у мен и когато се върна у дома, възприемам себе си и околните по нов и интересен начин за мен. Особено интригуващо е че, че всеки път, промяна във тези мои възприятия, е само и единствено в положителна насока.
Никога не съм имала очаквания от местата, които посещавам, и по този начин успяват да ме изненадат и да преобърнат вътрешния ми свят. Мястото, на което обичам да се връщам, е Япония. Тяхната култура е доста странна за повечето хора, но хората там държат да превърнат всяко едно нещо в чисто изкуство. Стараят се да усъвършенстват всяка форма, въздействие, чувство. Всичко е свързано в едно, защото всяко нещо взаимодейства на друго. Хармония и хаос често могат да значат едно и също. Винаги съм смятала себе си за спокоен човек, макар в мен да се върти ураган от чувства. Обръщам внимание на детайлите и когато се озова на ново място мога да го изуча със сетивата си и да се науча да контролирам урагана в себе си.
Много често, когато пренеса емоциите си на платно те са разпокъсани, но щом се обединят от една идея, място или човек започват да се подреждат като пъзел. Материaлът винаги е бил от огромно значение за мен и винаги въздейства по определен начин. Стараех се да пренеса точно това взаимодействие, което протича между мен и маслото, върху платната в тази серия.
В каква степен манга културата е повлияла върху творческите Ви търсения?
Бях завладяна от тяхната култура още в тийнейджърска възраст. Интересувах се от всяка проява на тяхното изкуство. За тях, да съществуваш и да усъвършенстваш себе си, също е изкуство. Винаги съм смятала, че ако се бориш и никога не се предаваш, ще успееш да се доближиш до този идеал. Всеки човек има талант и е уникален сам по себе си.
В манга културата този идеал е постоянно търсен. Дори самият монохромен ефект и графичност, който присъства навсякъде прави всеки образ жив и уникален по свой начин. Макар да има характерни мотиви, тази култура никога не е поставяла граници пред себе си. Всеки е свободен в своите търсения.
По какъв начин взаимодейства градското пространство върху индивида? Може ли да се каже, че динамиката на града потапят човек в самота или го обезличава по някакъв начин?
Като човек, който живее в столицата бих казала, че самотата ме застига понякога, но независимо колко е динамичен града, той определено не обезличава хората. Винаги съм мислила позитивно в тази насока. Хората се изморяват, понякога изостават, повтаряемостта и рутината на ежедневието са неизбежни. Всички могат да изплуват от този кръг, но за някои ще бъде по-трудно, за други по-лесно. Жертвите за някои ще са повече, за други по-малко.
Животът ми до сега е успял да ме научи на няколко неща и едно от тях е, че независимо от трудностите, те се случват само за определен период от време. Винаги след нещо лошо, следва нещо хубаво. Тази закономерност ме кара никога да не се предавам. Никога не губя надежда в начинанията си.
Каква е ролята на града – среда, в която се развива даден сюжет или основно действащо лице?
Градът е жив дори без хората в него. Той е динамичен във своята форма, архитектура или инфраструктура. Всеки град е уникален и носи своя дух и мисля, че главната му роля е да ни напомня кои сме. Градовете са близки до нас по особен начин – всички хора, например, имат нос, уста, очи, но всеки е различен от останалите. Всеки град има къщи, улици, паметници, административни сгради, но всички са различни. Смятам, че хората нарочно сме устроили света си по този начин. Самите ние ценим индивидуалността си и искаме да я запазим във всяко творение, независимо какво е то.
Какво Ви провокира в концепцията Ан пасан?
Концепцията много добре описва моите възприятия за творческия процес. Както споменах по-рано, хаосът и хармонията могат да значат едно и също и да създадат трети, нов и индивидуален образ на нашите възприятия. Има още много неща, които да научим за света около себе си. Диапазона на вътрешния ни свят е безкраен и изкуството ще продължава да провокира и да търси. Ще прескачаме още много граници и за мен това е необратим процес. Смятам че тазгодишното издание на Есенни изложби ще докаже истинността на точно тази посока.
Въпросите зададе Дарина Бойкина
За автора
