Нощта на музеите и галериите е безспорно най-популярното артистично събитие в града под тепатата. Някои от изложбите продължиха и на следващия ден, но след обмислянето на видяното, младите хора почувстваха нужда да усетят и по-динамичната част от пограмата. А какъв по-добър начин да се насладиш на културната вечер от това да послушаш качествена музика?
Събрахме се близки и далечни, нови и стари приятели от страната и света. Така вечерта се превърна в Нощ, в която сетивата, запленени от видяното, се изляха в танц. Възможностите да се наслаждиш на хубава музика не бяха една или две. Някои от интересните места бяха Канапе, Апартамент 101 и Мармалад. Едно от събитията се намираше в North Star (до Халите).
Музиката се чуваше из цялата малка Главна, а за да се стигне до заведението, трябва да се изкачиш до втория етаж. Мястото наподобява ирландски пъб. Със специфичната си обстановка откъсва човек от суетата на града, прави го свободен да бъде когото си пожелае, макар и за няколко часа. Светлините са приглушени и само загатват за количестовото на изпитото съдържание. Помещението не е просторно, предразполага за среща с нови познати и за задушевни разговори.
Но истинската причина, за специалната енергията на тази вечер беше ,разбира се, музиката. Комбинацията между соул, джаз, фънк и денс, миксирано с бийт и хаус звучене за акцент не остави посетителите да поемат дъх. Двамата диджеи – Николай Македонски (Бъката) и Живко Маринов (Жижо) имаха невероятен синхрон по между си. Те за първи път са пускали заедно във варненския клуб Cubo, оттам са започнали техните съвместни проекти. Сходният усет към музиката и приятелството по между им направи вечерта изключителна, а посетителите, заразени с позитивните вибрации на бийта, забравиха за времето. Те посрещнаха изгрева с усмивки и си тръгнаха с тиха музика в мислите.
Имам удоволствието да запозная читателите с творческия път, представите и вижданията на един истински ценител на музиката – пловдивския диджей Николай Македонски.
От колко време се занимаваш с музика?
Страстта към музиката ми започна, когато бях на 12. Тогава тренирах брейк денс и като всеки тинейджър слушах рап. Когато съм бил бебе,майка ми е оставяла да спя под стария ни VEF (радио приемник) в близък допир с музиката. Смятам, че това е допринесло за моята чувствителност към всеки звук.
Какви са музикалните стилове ,през които си преминал ?
След като вече слушах запалено rап с групата, с която танцувахме –Blackstorm– започнахме да колекционираме видео касети. Записите бяха на танцьори от световно ниво и именно тогава чух за първи път стила, който изцяло промени възприятията ми за музика – фънк. Тогава не осъзнавах какво слушам. Просто се наслаждаваш, без осмисляне. В ранна тийнеджърска възраст се запознах със Стефан Колев–Dj Skill. Той беше човекът, който повлия на моето творческо светоусещане. След напредването на технологиите окончателно се бях потопил в звученето и заряда на фънка. За първи път пусках в Атина преди около 10 години. Диджеят, с когото работехме в едно заведение(тогава бях сервитьор), чу музиката ,която бях селектирал и пуснах на колегите си. Той се очуди, че слушам Фънк и ми предложи участие в неговото заведение. Силно бях повлиян от стила му и продължих с колекциониране на грамофонни плочи.
Какво те вдъхновява?
Приятелите,които много ми липсват, и музиката ,която откривам след старателно търсене.
За какви хора е предназначена музиката ти?
Музиката ми е за всеки .Тя не е за определена аудитория. Не е наложена в България ,а ми се иска хората да започнат да я слушат ,за да забележат красотата й. Смятам, че тук тя все още е непозната. не е много популярна. Един от любимите ми изрази е, че Музиката е оръжието на бъдещето и искрено вярвам в него!
Какво послание носи тя ?
Фънкът е по-скоро музикантска музика . Тя се създава без помощта на технологии , рабира се, говорим за изначалния й вид. Старият фънк,соул. Когато младите хора чуят бийта и им хареса, те се интересуват и от оригинала. Това обогатява човека. Той става търсещ качественото и добива истински музикален слух.
Лесно ли е да си диджеи в града под Тепетата ?
Не се самоопределям като диджей, а по-скоро се смятам за меломан. Защото, за да си диджей, трябва да си и продуцент.
Какви са бъдещите ти проекти?
Не смятам все още да продуцирам. Обичам да пускам музика и да наблюдавам как тя влияе върху тонуса на хората .На този етап смятам продуцирането за твърде ангажиращо.
Кое е най-голямото предизвиказтелство , пред което си изправен?
Да накарам хората да почувстват тази музика, така да им я представя, че те да я възприемат добре. След това цял ден да не спират да си я тананикат. Искам да породя любов у тях, така, че те да забравят за съществуването на друг свят извън този на музиката.
Кое е мястото,на което си се чувствал най-добре приет ?
Където и да пускам, аз трябва да се чувствам добре и на място .Това зависи ,разбира се , от хората и атмосферата на заведението ,в което пускам. Когато аз се чувствам по-този начин, си проличава и емоционалният заряд е много силен.
Къде обикновено се случват партитата ти ?
Най-често в club Fargo, Vintage house, North star.Тази седмица – 30.09(петък) ще имам участие отново в North Star.
Кои са музикантите ,които са спомогнали за развитието ти ?
Запалиха ме имена като James Brown, The Black Birds, Кool and the Gang. А парчето на Marvin Gaye – Inner City Blues винаги ще бъде любимо за мен.
Смяташ ли,че в Пловдив има ценители на музиката, която пускаш?
Да,определено.И се надявам аудиторията да се разширява,защото това е музика, която е без агресия. Тя се прави от душата за душата.
Хубавите музикални събития на Пловдив следете на plovdivclubs.com
За автора
