Младата Димана Йорданова представя първата си книга в Пловдив утре
Коя е Димана, вдигаме завесата леко с това интервю. Засега може само със сигурност да кажем, че заявката й е сериозно поставена. „Жената и мъжете, които бях“ се чете на един дъх или бавно, според ситуацията. Също така, вероятно есента е най-подходящият сезон за излизането на тази книга на бял свят.
Какво е да бъдеш жената и мъжете, от които имаш нужда?
Резултат, успех, тоест, сбор от всичките ти провали. Така запълваш празните пространства, които наследяваш от хората в живота си. Не бива да се вкопчваш в никого, в себе си също. Условието е да си прощаваш, а после, по веригата, тази прошка ще стигне и до другите.
Кога пускаш нещата с писък?
Загубите ми вече не раждат писъци. (Само)съжалението е тих убиец, твърдя го, защото съжителствах с него дълго. В живота ми е имало само един мъж, когото пуснах с писък. Нали знаете как в бойните изкуства при удар или скок издават силен звук, викат, ръмжат, крящят, така освобождават енергията и тласъкът е по-мощен. Та и с моето пускане бе така. А тишината след взрива беше удивителна.
Често ли правиш списъци и какво обикновено включват те?
Никога не правя списъци. Засега разчитам на паметта си, която чудно, но е доста запазена. Списъците са нещо категорично. Аз съм променлива.
Вълнуваш ли се от критиките на някои, че у нас рядко се случва нещо стойностно в литературата или изобщо се случва нещо?
Подминавам критиките, които не са градивни. Интересуват ме хората, които ми казват: плаках на това, смях се на онова; накара ме да се чувствам еди как си. Тогава има смисъл да пиша и за другите, освен за мен самата, разбира се. А литература се случва, обаче една шепа хора не спират да я сравняват с тази на класиците, явно неспособни да приемат, че светът се е променил, променило се е и изкуството, стиловете, темите на писане. А тези, които твърдят, че добра млада литература няма, са хора от 20-30 години навряни в писателските среди и това, че са там ги кара да мислят, че държат монопола и върху съвременната българска литература. Сякаш искат всичко да приключи с тях и това е.
Пишеш ли проза?
Имам няколко разказа, да. Ако емоцията ми е твърде силна, обаче, пиша стихове. Прозата ми е за по-опитомените моменти. Иначе, започнах и роман наскоро. Вече имам цели две изречения от него, остават ми още 3000 и съм готова.
Кога пишеш?
Пиша, когато мислите ми беснеят. Отварям им вратата и ги изритвам през нея. Понякога сядам да пиша и от скука. Ужасна грешка. Самоцелно и напълно безрезултатно е.
Колко време ти отне да създадеш първата си стихосбирка?
Стихотворенията в книгата ми са писани през последните 3 години. Ако не бях посегнала към писането, сега името ми щеше да е етикет върху папка в чекмеджето на някой психотерапевтичен кабинет. Радвам се, че не е там, а е на корицата на книга.
Как е възможно да имаш 18 котки?
За мен е напълно нормално да имам 18 котки, при положение, че преди имах 24.
Какво си каза, когато стана на 30 и възрастта какво значение има за теб?
Възрастта е число, а мен числата доста ме изнервят. Преди време в Мадрид се запознах с един музикант, африканец, който не знаеше на колко години е. Мисля, че имаше най-щастливата физиономия, която съм виждала в живота си.
толкова е голяма тази любов, че не е за всеки ден.
толкова голяма, че не е за всеки.
толкова голяма, че не е
Колко голяма е твоята любов?
Моята любов е опровержение. Най-вече на тревожното безсмислие, което ме обзема понякога. Аз не мога да бъда каквото и да е без любов. Тук няма споделена-несподелена, има твоя, ти я даваш, тя ти дава. Вече дали го разбираш, е въпрос на едно обръщане на погледа навътре
мислиш
че разделите са прости –
единият се качва на влака
другият ляга на релсите
но ето че конецът ми на пръста
се затяга все по – здраво с времето
напомня ми
за влакове
излизащи от релси
Как влизаш в релси?
Парадоксално, но влизам в релси, когато пусна контрола. Само тогава тревогата ме напуска, а умът ми се прибира у дома.
Автори, които са ти повлияли?
Няма автор, който директно да ми е повлиял на писането. Мисля, че притежавам свой собствен стил.
Влияят ли ти скандалите в българската литература?
Не. Не ме интересува кой бил по-тежък, кой бил по-голям. Докато едни писатели и поети спорят и вдигат литературни скандали, други писатели и поети пишат. Това е.
Броиш си ребрата,
от липсващото -ето ме,
страшно много ми отива,
страшно много си отиваш;
надвесвам се над себе си,
като над пропаст,
така ми се пада…
Така ми се пада.
Премиерата на първата поетична книга на Димана Йорданова е в клуб Петното на 04.10 /вторник/ от 19 часа. В София на 05.10 в Алкохол, същия час!
За автора
