Деян Енев: „Призванието на литературата е да пази паметта“ (ВИДЕО и СНИМКИ)

Литературен салон „Spirt and Spirit” продължава тихо да изпълнява своята мисия от подземния етаж на клуб „Петното на Роршах“ всеки вторник от 19 часа. А именно – да пресътворява българския литературен живот, да съхранява неговото минало, да овъпросява бъдещето му. „Spirt and Spirit” дава глас на онези български автори, които не просто са разпечатали поредната книга, а които имат много отличаващ се глас за случващото се в света и в космоса, за стъпките между живота и смъртта, автори, които остават.

Двама такива автори застанаха в откровен и интересен разговор очи в очи и пред пловдивската литературна публика и този вторник. Писателят Деян Енев и носителят на наградата „Хеликон“ – Недялко Славов. Двамата не само представиха една нова и важна книга за българския литературен живот, но и далеч я наскочиха в разговора си. От прозата на Деян Енев, през българския литературен контекст, в който всички живеем, до въпросите на литературата и мястото ѝ в осмислянето на света, разговаряха Недялко Славов, Деян Енев и литературния салон „Spirt and Spirit”

Повод за гостуването на Деян Енев в Пловдив е неговата последна седемнадесета по ред книга – сборникът с разкази „Гризли“. В жанра на късия разказ, в преобладаващ обем от около 2-3 печатни страници, Деян Енев разказва невероятния синтез между видено, чуто, наблюдавано и въобразено. „Драските и шарките“ от един живот, прекаран в в писане, които са изключително цветни, въпреки „сивата пепел на възрастта“. От какво са изтъкани разказите и как се случва литературата вътре в Деян Енев след опита от толкова много книги, от толкова много писане, авторът сподели:

„Радвам се, че тази книга се получи цялостна. Тези разкази описват най-близкия до мен кръг от места, хора, случи, отвъд който не може да има никакво отстъпление. Това е последният окоп. Затова и тя се получи по-съкровена. Ще съм щастлив ако с моето писане в областта на разказа съм успял да отместя дори с един сантиметър напред пространството, докъдето е стигнал бългрският разказ. Това ще го каже времето...“

Деян Енев е роден през 60-а година в София. Автор е на изключително много статии, интервюта, репортажи, очерци, фейлетони. В творческата му биография можем да видим заглавия, датиращи от 1987 година, спечелили редица национални литературни награди. Сред тях са „Ловец на хора“ (1994), „Всички на носа на гемията“(2005, 2007, 2009) „Ези-тура“ (2000), „Господи, помилуй“ (2004), „Градче на име Мендосино“ (2009) и още куп други.

За удоволствието да прекараш почти целия си съзнателен живот в литература и писане, за особеностите на това да обречеш себе си на литературата, Деян Енев сподели, че литературата е единственото изкуство, което може да опише в пълнота човека и да съхрани представата и паметта за него. Поради това и литературата е уникално изкуство. „Трябва да сме щастливи, че работим в областта ѝ. Нейното призвание е да пази паметта. Това и аз съм се опитал да направя с тази книга...“ – са думите на писателя.

„Ще оставя думите „голям“, „значителен“ за Деян Енев, за това ще се произнесе времето. Деян Енев е един от най-важните бълграски писатели… Той е един от малкото, които защитават литературата в нейното високо предназначение да спасява духа човешки. Неговите разкази са еталон за нещо, което се пропуска все по-настойчиво в пост-модерния свят днес, и това е хуманизма… Има автори, които обичат да пишат там, където сушата свършва и започва водата, има автори, които търсят други места, но при Деян мястото е там, където граничат живота и смъртта. Повечето му разкази говорят за тази граничност. А темата за смъртта е една от любимите теми на Деян Енев. И не толкова за смъртта, колкото за изчезването, за телепортирането. Ключът към тези неща е дълбоко метафоричен и е в резултат на невероятното му око да вижда и да хваща нещата. Това е и основният белег на таланта. А всъщност чрез него имаме способността да съхраняваме нещата в тяхната вечност. – постави Недялко Славов Деян Енев в българския литературен контекст

Повече за съвременната българска литература и новата книга на Александър Секулов, представена в Драматичния театър, може да видите ТУК

За автора

Вашият коментар