Джамбаз тепе – Хълмът на въжеиграчите

В съвременния български език думата джамбазин има не особено положително значение в смисъл на хитър търговец, който действа на границата на позволеното от закона и морала. Всъщност джамбаз произхожда от персийски език и е с оригинално значение въжеиграч, акробат. Счита се, че това е името на хълма още от древността. През османско време то било преведено, продължила и традицията на акробатични изпълнения по стръмните скали в южната част на хълма на различни градски увеселения. Вероятно през 1620 година в този район британецът Питър Мънди е засвидетелствал най-ранното „виенско колело“, за което на английски език и днес едно от названията е Bulgarian wheel, а в България е наричано карнушка.

Възможно, макар и по-скоро легендарно име на тепето е Орфеев хълм. Някога на върха под днешната АМТИИ се е издигал храм на Аполон. Може да се потърси връзка между него и това име, защото Богът на слънцето е една от степените на циклично превъплъщение в тракийския орфизъм по пътя към раждането на царя-жрец – Орфей. Данните за храма и името Орфеев хълм обаче са от интернет, а не от академични източници, така че връзката с тракийския орфизъм е несигурно предположение.

Според установеното вече правило, видимо от предходните материали за пловдивските тепета, далеч по-достоверно проучена е историята по склоновете на хълма след османското завоевание. През целия период до Освобождението Трихълмието е средище на християнското население. На Джамбаз тепе са разположени частично махалите Хисар ичи, Пазар ичи и Юскюлбеч, наследство от преди завоеванието. Първата заема повече пространство на Таксим тепе, поради което е разгледана в материала за него. Името на втората означава „В пазара“. С нея ще се занимаем в статията за Небет тепе. Нормално е една махала да обхваща различни дялове на Трихълмието, чиито граници бездруго са трудни за определяне особено в съвремието. Още по-редно е това за Джамбаз тепе, което е средищно и свързва останалите две.

Много интересно е името на махалата Юскюлюбеч, разположена в около днешната улица „Кирил Нектариев“, обхващаща и района на Небет тепе в това направление, На пръв поглед в името няма нищо българско, но всъщност това е силно изопачена през турския език форма на българската дума склопец или склопица, което означава съд за готвене и хранене с похлупак. Вероятно това е било място, където са се произвеждали въпросните съдове. За градската икономика са характерни подобни дейности и съответно – названия.

По южните склонове на хълма и неговото подножие през първите векове след завоеванието се образува махалата на чохаджиите. Думата означава производител или търговец на сукно. Векове наред махалите са били две – мюсюлманска и християнска, които в последствие са се слели. В югоизточната част на хълма и към равнинната част се образува махалата Ине ходжа Румян, първоначално мюсюлманска, в последствие смесена. Източно от нея в подножието на хълма в същата посока се намират двете махали Ибни Касъм – мюсюлманска и християнска.

Те са приблизително около днешната улица „П. Р. Славейков“. Източниците добре са засвидетелствали, че християните преобладават във високите части на тепето, докато в по-ниските населението е смесено. Осеяният с църкви хълм е същински православен бастион в доминираното от исляма градско и държавно пространство. Тук са храмовете „Св. Богородица“, „Св. Димитър“, „Св. Петка – стара“.

С развитието на обществените отношения тази част на града се покрива и с други институции, символ вече не на религиозна, а на национална и модерна идентичност – училищата. Тъй като гръцкото население е по-културно и напреднало, не е чудно, че първите и повечето по-късни училища са гръцки. На практика хълмът става авантпост на пловдивския гърцизъм, добре описан от Константин Моравенов. Тук са средищното гръцко училище, девическото гръцко училище, впоследствие гимназиите Зарифи и Маразли. Тук са домовете на първенците на гърцизма, начело с Михалаки Гюмюшгердан.

За това сами говорят и до днес имена на домове като Бирдас, Клианти, Мавриди, Ритора, Павлити. За съжаление, много българи се повлияват от пропагандата, но не са малко и тези, които получават добро образование в гръцките училища и след това го използват за българската национална кауза. Не случайно средищното гръцко училище дълго време е известно и като Чалъковото училище, защото българската фамилия отговаря за неговото финансиране.

Тук е и българското епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“, от където тръгва модерната традиция на честване на светите братя на 11/24 май. Разпрата в църквата „Св. Богородица“ и нейното завземане от българското население е част не само от градската, но и от националната история.

Пловдив и неговите български първенци се утвърждават като водещи както в просветно-културните процеси, така и в движението за възстановяване на самостоятелната българска църква и хълмът е основна сцена и декор на тези действия, далеч по вълнуващи от театрално представление. На Джамбаз тепе са и много от къщите на видните българи като Найден Геров, Гешови, Константин Стоилов, Стоян Чомаков, Рашко Петров. Някои от тях вече не съществуват.

Както е известно, в десетилетията след Освобождението повечето от тези домове западат. Красотата на Трихълмието обачe продължава да запленява. Първите, които преоткриват неговото очарование са представителите на архитектурната гилдия. Още по времето на Източна Румелия тук Йосиф Шнитер построява Девическата гимназия и камбанарията на „Св. Богоридица“.

В годините след Първата световна война арх. Христо Пеев започва целенасочена работа и медийна кампания в посока популяризиране на това наследство и неговата реставрация. Без тях спокойно може да се каже, че днес Старият Пловдив нямаше да съществува. През 1925 г. на върха на Джамбаз тепе е построена една от новите атракции на хълма – Джаковата къща в стил сецесион – на арх. Стефан Джаков.

За съжаление, реставрационните дейности и преди, и сега не минават без проблеми. Една от големите загуби е събарянето на Гръцкото средищно училище на южния скат, за да бъде построено отново от бетон с цел да приюти голямо заведение на „Балкантурист“. Проектът не е завършен и десетилетия наред загрозява тази част на Трихълмието и града. Едва наскоро това се случи след предоставянето на сградата на Митрополията и сега поне външният вид е по-добър, но за автентичност вече съвсем не може да се говори.

Друг нереализиран проект е този за Музей на тракийската култура с научен институт. Тази идея се появява през далечната 1967 г., изказана от партийния ръководител Тодор Живков. Двете предложения за център на институцията са Пловдив и Казанлък. В крайна сметка е предпочетен Пловдив, през 1976 г. е направена първата копка, но обектът така и не е довършен, с което е изпуснат уникален шанс едновременно за разширяване на археологическия музей в модерна сграда и превръщане на Пловдив в изследователски център за антична история и археология.

Въпреки тези неосъществени възможности и нарушения в тъканта на културното наследство Пловдив, Трихълмието и Джамбаз тепе и днес продължават да се радват на интерес от всички части на света. Уникално съчетание между природно и човешко дело, което трябва да се запази.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Таксим тепе: Хълмът на Цар Евмолп

Джендема: Хълмът на Нимфите

Сахат тепе: Омагьосаният хълм, където времето спира

Хълмът Бунарджик: Любимото място на пловдивчани

За пловдивските хълмове

За автора

Вашият коментар