1001 кино приказки, или когато ислям не е мръсна дума

На 15 януари стартира Sofia MENAR Fest. Ето какво разказаха за него организаторите от първо лице

Запознайте се с Ангел Хаджийски и Здравко Григоров. Може би имената им не ви говорят много, а може би ги познавате като Ангел и Здравко от Дома на киното. Няма да преувеличим, ако ги наречем две от най-важните лица на независимото кино у нас. Тяхната компания „Позор“ е една от похвално дейните и от години запознава и предоставя удоволствието на родните зрители да се докоснат на някои от най-стойностните и интересни заглавия от „другото кино“.

Компания „Позор“ направи фестивали, като „Късо съединение“, представящо най-интересното от късометражното кино, „Северно сияние“ – ежегодна селекция от най-добрите скандинавките филми и Sofia Biting Docs, включващ програма с най-впечатляващите документални филми.

С Ангел и Здравко обаче се срещнахме по повод Sofia MENAR – фестивалът за игрално, документално и късометражно кино от Близкия Изток и Северна Африка – и абревиатурата, която обозначава Middle East and North Africa Region. На арабски обаче „менар“ има много по-дълбоко значение – пътеводна светлина, фар, светлинна кула. И наистина, от години, Sofia MENAR, който от начало се казваше „Цветята на Корана“ хвърля светлина върху удивителния източен свят и отваря прозорец към него чрез атрактивната си филмова селекция.

Ето какво разказаха Ангел и Здравко ден преди големия старт на събитието за чудните източни земи, приключенията им из тях, ислямските филми и независимото кино у нас…

От 2009 година насам вие представяте най-доброто от близкоизточното кино. Какви бяха и все още са мотивите ви да запознаете българската публика с филмите от този регион?

Тази година Sofia MENAR става на 7 години. Започнахме като малък проект, в който представяхме около 15 заглавия, които много трудно успявахме да договорим с разпространителите, защото никой не вярваше, че ще се намерят зрители за тези филми у нас, а и нямаше традиции филми от Близкия изток и Северна Африка да се прожектират по екраните. Ние искахме да запълним тази ниша и вярвахме, че все ще се съберат едни 200 зрители, които да отидат да гледат нещо различно. Намериха се много повече и така филмите от 15 вече са 60, а зрителите с всяко следващо издание се удвояват.

Как точно протича селекцията на филми?

В началото ние търсехме филмите, които да покажем на фестивала. Сега вече получаваме хиляди предложения, от които си избираме кои да включим. Тази година избраните 60 филма са селектирани измежду 3650 заглавия. Винаги има задължителни филми, които на всяка цена се опитваме да осигурим, това са фаворитите на големите филмови фестивали, които все по-често стават част от програмата на Sofia MENAR.

Освен филмова селекция, в рамките на фестивала се провеждат и събития и лекции от социален характер – какво ще ни предложи фестивалът тази година?

Тази година съпътстващите събития включват две литературни четения, едното на 18-ти януари преди прожекцията на „Пророкът” по Халил Джубран, когато ще се четат произведения на автора и на 24 януари, когато ще е премиерата на биографичния филм за Махмуд Даруиш „Пиши: арабин съм” и зрителите ще чуят поезия на Даруиш. В Чешкия център на 28-ми януари ще е прожекцията на един от акцентите в документалната селекция на фестивала –  „Следи от кръв”. Филмът ще бъде последван от дискусия на тема „Сирия: RE:start” с участието на политолога Кирил Аврамов и журналиста Руслан Трад. Във фоайето на Дома на киното ще бъде разположена изложбата на Александър Димитров „Цветове от Мароко”. Средствата от продажбата на фотографиите ще бъдат дарени на фондация “МС Общество България” – фондация за подпомагане на страдащите от множествена склероза.

Самите вие сте посещавали част от държавите, чиито филми се представят в рамките на Sofia MENAR – макар и на кратко може ли да опишете кои държави ви направиха най-силно впечатление и защо?

Малко преди да избухне войната в Сирия, ние направихме едно пътуване, което включваше Сирия, Ливан и Йордания. С автобус от София, през цяла Турция до Халеб. И оттам с маршрутки, раздрънкани автобуси, таксита и частни автомобили из целия регион. Спахме на покрива на хотел в Палмира, откъдето гледахме изгрева над руините, плавахме с лодка из пещерата Джейта край Бейрут и изненадахме местните като се смесихме с тях на градския плаж в Акаба, далеч от луксозните туристически комплекси. А пък когато ходихме в Египет се качихме да обикновен междуградски автобус от Кайро до Хургада, нямаше никакви други туристи освен нас. Няколко пъти ни спираха за проверка и едни момчета с автомати сваляха разни пътници, нас никой не ни закачаше. В последствие разбрахме, че само местните пътуват в тези автобуси, чужденците ги ескортират с полиция.

Преди дни станахме свидетели на поредния жесток акт на насилие, в който за жалост отново са намесени религиозни и културни мотиви – трагедията „Шарли Едбо“ във Франция. Смятате ли, че фестивали като Sofia MENAR помагат на хората от Западния свят да опознаят истинското лице на арабския?

Една от основните цели на фестивала е да направи така, че когато хората чуят “ислям” да не асоциират думата с ислямизъм и тероризъм, а да се сещат за колоритните пазари, приказките от 1001 нощ и вкусните ориенталски сладкиши. Да си мислят за филмовите шедьоври на Аббас Киаростами и Хани Абу Асад, за магнетичния глас на Азам Али и Ум Култум, за поезията на Махмуд Даруиш и Халил Джубран.

Компания „Позор“ организира множество фестивали за независимо кино от дълги години – какви са най-големите предизвикателства, свързани с тази дейност?

Големите трудности са в началото, когато трябва да създаваш име и да печелиш доверието на зрителите. Ние вече сме в период, в който трябва да задържим доверието на зрителите, защото виждаме как публиката се увеличава с всяко изминало събитие. При нас има една подробност, която е изключително важна – ние сами финансираме проектите си, не разчитаме на външна помощ и държавни субсидии. Приходите за фестивалите идват основно от продадените билети за прожекциите, затова зрителите са ни много важни и не можем да си позволим да ги разочароваме.

Къде се намира независимото кино днес и накъде отива?

Независимото кино става все по-зависимо, когато говорим за щатските продукции. Конкретно в случая с MENAR имаме акцент върху иранското независимо кино. Това са едни чудовищно добри филми, които нямат разпространение в родината си, но има една компания Iranian Independents, която успява да изнесе тези филми по международните фестивали, където те печелят всевъзможни награди. Собственикът на тази компания беше впечатлен от нашия фестивал и направи една селекция с отличени заглавия, на която българските зрители ще могат да се насладят. Още едно доказателство, че MENAR вече има своето място на фестивалната карта.

Има ли съревнование между независимото кино и продуктите-блокбастъри, излъчвани в мултиплексите или за всеки влак си има пътници?

Ние по никакъв начин не се съревноваваме с когото и да било. Имаме си нашата публика, която е свикнала да гледа нашите филми в по-малките арт кина и нямаме претенции да стъпваме в големите киносалони, където се прожектират холивудските блокбастъри. Самите ние не сме от хората, които не допарват до мултиплексите, отиваме на кино заради филма.

Как оцеляват малките независими кина, като Дом на киното, в условията на голямата конкуренция на комерсиалните кина?

Години наред работим с Дома на киното и Евро синема, които винаги отварят вратите си за нашите фестивали. Трудно е да се поддържат тези салони, дори и само поради факта, че там се показват предимно заглавия, различни от големите холивудски блокбастъри, а такива филми почти не се разпространяват у нас. Тоест програматорите на тези салони трябва да разчитат предимно на гостуващи фестивали, за да предоставят на зрителите си, филмите, които те очакват. Тази година се появи и Културен център G8, така че арт кината в София се увеличиха, което е повод за радост.

За финал един въпрос, който ви задават мнозина – Защо „Позор“?

Няма нищо позорно в „Позор“. Всъщност идва от чешки и означава „внимание”. Опитваме се да привлечем вниманието върху по-различното кино, върху непознатите култури, върху едни далечни региони, които може да почувстваме близки.

С пълната програма на Sofia MENAR 2015 може да се запознаете ТУК

Фестивалът стартира на 15 януари.

Вашият коментар