Безкрайността, обвита в мистерии събира Антон-Константин в третата си изложба

Антон-Константин е почти на 16 години, когато прави първата си изложба

Започва да рисува усилено преди три години. За това време негови картини са излагани и продавани в Лос Анжелис, а компютърната игра Downfall включва негови творби. Преди време се отказва от стандартното училище и става ученик по американската система Keystone, което позволява дистанционно образование. Мнозина са възхитени от подчертания индивидуален стил, но определят картините му като мрачни и стряскащи.

Той обаче смята, че в тях има повече мистика, отколкото ужаси. Преди дни 17-годишния Антон-Константин откри третата си самостоятелна изложба в „Зелена галерия“ (ул. Раковски“ 120)  в София. Тя може да бъде видяна до 12 май. Изложбата е наречена „Ананта“, което означава безкрайност, защото картините му обхващат много различни теми и могат да бъдат разгледани по разнообразни начини. Те са предимно свързани със света на сънищатa, сюрреализма и илюзиите. В галерията могат да се видят 14 рамкирани творби, както и папка, в която могат да се видят още много негови произведения.

В каква посока се развиват твоите картини от първата ти изложба насам? 

Според мен, картините ми се превръщат бавно в това,  което винаги съм искал да бъдат. Искам главната част от изкуството ми да има елемент на мистерия, нещо тайнствено, дори зловещо, което всъщност да не проличава на пръв поглед. Вълнува ме това, понеже го смятам за интересно – да можеш да направиш образ, в който едновременно да има красиви неща, но нещо страшно да се крие почит невидимо в картината.  Другият тип изкуство е просто да може да нарисувам най-близо, до колкото си представям нещата в главата си, нещо шокиращо и странно, което хваща интереса на хората. Желая моите картини да бъдат все повече като сън или кошмар, понеже тези неща изключително много ме вдъхновяват, защото са ми интересни. Не ги разбирам напълно, а искам. И не говоря само за моите сънища или кошмари! Последно, важно е за мен, когато изразява, нещо зло или страшно, да го покажа по красив начин, понеже този контраст е реалността на нашия свят, където едновременно има зло и добро, хубаво и грозно. 

Кое те вдъхновява от митологичните образи и защо? 

Не точно митологичните образи ме вдъхновяват. Просто е станало случайно, че моите същества приличат на митологични в повечето случаи. Вдъхновяват ме абстрактни идеи като безкрайността, нищото, кошмарите, сънищата. И се опитвам да им дам някаква форма. Някои от съществата ми приличат на митологични, защото те също представляват идеи. Например, самата дума „Ананта“, което е името на третата ми изложба е името на една многоглава змия от Хиндуизма, свързана с безкрайността, но аз не знаех за това, преди да нарисувам моята картина с многоглавата змия. 

Кои теми засягаш в твоята изложба?

Темите на сегашната изложба са безкрайността, илюзиите, сънищата, кошмарите, подсъзнанието, медитацията, психологията и хипнозата. Вдъхновението ми идва от моя интерес към тези неща и желанието ми да ги разбера. Идва също от “dark ambient“ музиката, от моите преживявания, свързани със сънища и въобще този свят. 

Съгласен ли си с това, че повечето хора определят картините ти като мрачни и дори страшни? 

Не всички мои картини трябва да бъдат определяни като мрачни или страшни. Правя повечето от тях с мисълта да бъдат по скоро сюрреалистични и мистериозни, изразяващи парадокса на този свят. Някои от тях, обаче, са с мисълта да бъдат странни, но не всички. В последната ми изложба повечето картини не са директно страшни или ужасни, а повече мистични. 

Кога започна да рисуваш?

Винаги съм рисувал, откакто се помня. Не помня кога не съм рисувал. Но знам, че започнах доста по-често да рисувам последните три години. 

Защо избра да не учиш в стандартно училище и как се обучаваш сега?

Избрах да не уча в стандартно училище, понеже не ми позволява да имам достатъчно време да се концентрирам върху правенето на картини, което ми доставя удоволствие. Обучавам се по системата Keystone, дистанционно. Избираш определени предмети, учиш и правиш работа по тях, имаш една година да завършиш всичко. Но това, което го прави специално е това да можеш да правиш всичко, когато си пожелаеш, но трябва за една година да приключиш с материала. Това според мен е много по-добра опция от стандартното обучение, което може да ти загуби изключително много време. Също така има по-малко стрес върху теб, за да свършиш нещо на време. И аз за себе си смятам, че с този начин на обучение запомням и научавам много повече неща, и много по-лесно. 

Кое определяш като успех в твоя живот до сега и какво искаш да ти се случи занапред?

Това ,което определям като успех са изложбите ми, това да ми сложат картините в играта “Downfall”, хората, които купуват мои картини от България и чужбина и развитието на картините ми. Желая да имам изложба в чужбина, която всъщност най-вероятно ще бъде през септември в Холандия. Искам да развия повече изкуството си, да опитам различни начини на създаване на изкуство, да успея да се науча да създавам комикси и анимационни филми. 

Картини на Антон-Константин могат да бъдат видени и на тези страници:

https://www.facebook.com/AntonConstantinAnastassov/
https://www.instagram.com/antonconstantinactive/

Вашият коментар