Наскоро една млада поетеса направи своя дебют на поетичната сцена. Дида Христозова представи първата си стихосбирка „Въпреки това, което съм“ в Капана (Basquiat) пред множество от приятели
Преди самото представяне съвсем случайно дъщеря й ме срещна за първи път с нейни стихове, но тъй като не ми беше достатъчна въображаемата представа за нея, имах нужда от повече думи, с които да опозная личността зад красивите слова. Вижте за какво си поговорихме с Дида:
Разкажи с няколко думи за себе си ?
Странно ми е, когато трябва да разкажа за себе си. Създавам някакви впечатлени в хората около мен и е интересно да чуя тяхното мнение. Но, чисто автобиографично, аз съм на 40 години, влюбена в живота жена, съпруга и майка на три прекрасни деца. По диплома съм педагог, по професия към момента – супервайзър, по призвание – човек на идеалите и изкуството, по душа съм бяс, а може би пълно куку. Това усещане е живот. Обичам спокойствието, музиката, поезията, тишината.
Помниш ли кое първото нещо ,което написа?
Всъщност да, бях доста малка и беше просто проба, защото сестра ми, като дете пишеше стихове, баща ми също е посвещавал нежни слова в рими на майка ми и реших, да не оставам по-назад. Хареса ми! Стихчето се казва „Обещай ми!”. Май още от малка съм си мечтала за голямата Любов!
Ако трябваше да избереш една дума, с която да опишеш творчеството си ,коя би била тя и защо?
Укритие! В стиховете си скривам по малко от себе си. Тези нотки, които не мога да извикам, не мога да покажа. Мога само да ги „изкрещя” върху белите листи, скривайки ги!
Знам, че за поета не е особено приятно да "разкостеляват" думи му, но все пак – какъв замисъл вложи във "Въпреки това, което съм"?
Може би ще се повторя, но никакъв – просто споделяне, себеизливане, себеразкриване. Нито един стих не е написан с цел – всеки един е някаква частичка от душата ми, била някога реалност или случила се просто в мислите ми.
Мислила ли си някога, че ще имаш свое литературно четене и ще излезеш от сенките на собствените си мисли?
Категорично не! Но го мечтаех, с всяка фибра от тялото си, с всяка молекула кръв течаща във вените ми! Това беше моята детска мечта, архивирана и тайничко захранвана! И, тя се сбъдна! Леле, усещането е бясно! Дори сега, като си спомня с колко удара в секунда биеше сърцето ми, си мисля, че бих изплашила всеки кардиолог.
Защо човек има нужда да пише?
Не знам, защо човек има нужда да пише, знам защо аз го правя. Казвам това, защото съм убедена, че всеки си има своите причини и нужди да прави каквото и да било. Аз просто пиша, просто се изливам, изплаквам, разголвам, споделям това, което не мога да кажа на глас. Не знам, дали е нужда или просто се случва от самосебе си. Харесва ми, когато се претворявам в стих – то просто се случва. Ако беше нужда, сигурно щях да сядам и да чакам да се случи, защото трябва да излезе нещо. Не, то просто си излиза, просто се ражда…
Има ли съвременна поезия, която ти допада и ако не е тайна кои са авторите?
Чета поезия на доста съвременници, най-вече в сайтове за стихове, поради крещящата липса на време да седна с книга в ръка. Срам ме е, че казвам това, но е факт. Не искам да ощетявам автори, като изброя едни, а пропусна други, но имам двама тотални фаворита, които не мога да премълча. Единият, за съжаление напусна този свят, но беше велик и аз изключително много му се възхищавам. Казва се Илко Карайчев, с литературен псевдоним Зевпет. Дано е на по-хубаво място! Стиховете му ме белязаха много, като той беше един от хората, които много ме подкрепяха, за да пиша! Другият поет е една дама, чиито стихове винаги ме карат да плача, нейното име е Пенка Николова! Бих била щастлива, ако тя чете това.
Защо темата за любовта никога няма да бъде клише за поетите?
Защото, когато човек умее да излива душата си в стихове, той умее и да обича безрезевно, безпрекословно и себеотдаващо. Поетът е человек раним и чувствителен, искрен и мечтаещ. Сякаш не е от този свят! Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че хора, които не пишат не го умеят. Но, Любовта, в цялата й кристална чистота и истинност, в цялата й жертвоготовност, доброта и жестокост, със цялата й прелест и проклятие е била възпявана от векове и в песни и в стихове и там е мястото, където можем да я срещнем във всичките й краски. В крайна сметка, ако един емоционално и романтично отнесен човек, какъвто е всеки поет, приеме за клише любовта, то тогава какво остава за хората, здраво стъпили на земята?!
Смяташ ли, че в наши дни е по-лесно човек да бъде издаден?
Не! По-трудно е, да не кажа невъзможно, освен, ако не си платиш за това, хората да те четат, да достигнеш до тях. С тази масова ел-истерия, добрата стара книжка, за съжаление бавно, но сигурно потъва в забвение. Трябва или да си вече утвърдено име, за което първо да си си платил, или да имаш сериозни връзки, за да те издадат. Поне в България е така. Един обикновен автор, не би могъл да се надява на подобно нещо, защото самият той не би могъл да даде гаранция на издателя, че ще възвърне инвестицията си в него, колкото и бестселърно добър да е! Не знам, как стоят нещата в чужбина. Дано е по-различно.
Кога думите идват?
Няма рецепта за това! Тях или ги има, или ги няма, просто различни причини ги вадят навън и ги разсипват върху листите. Мен ме връхлитат цунамита! Нещо разтърсва моята лична Вселена и.. пиша! Просто така, не се получава, трябва да ме удари ток! Колкото е по-голям волтажът, толкова е по-истинско изпразването на емоцията!
Мислила ли си да смениш "бойното поле" на жанра?
Сменяла съм го и мисля, че ми харесва. А, дали се получава, ще кажат хората, които са чели не само моята поезия, но и моята проза. Дали ще продължа и в двата жанра? Не знам, това знае само Бог, но дали искам ще ви кажа – да, много! А вече си имам и още една мечта – много бих искала да пиша статии, към някое издание, било то злободневни и не само. И това не е смяна на „бойното поле” на жанра, а просто нова битка, на едно съседно такова.
За автора
