Експерт от „Вроцлав 2016“: Най-лесно е да направиш голямо събитие, по-важно е хората да участват (ВИДЕО и СНИМКИ)

През миналата седмица в Пловдив се проведе среща, между културни оператори от цяла Европа, които са се занимавали с проекта Европейска столица на културата. Представители на различни организации, работещи в сферата на културата отговориха на поканата на мрежата LOCOP, на която обсъдиха различни проблеми, свързани с културните политики в Европа на среща, организирана с партньорството на "Гьоте институт" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Роланд Зарзицки е един от хората, участвали в успешната кандидатура на полския град Вроцлав, който през 2016-а година е Европейска столица на културата. В последствие той напуска организацията и се включва в независима организация, която функционира и до днес. В качеството си на културен експерт той гостува в Пловдив и пред камерата на Mediacafe даде съвети за какво трябва да внимава Пловдив в годините до 2019-а година, за да има смисъл проектът „Европейска столица на културата“ и той да остави положителен отпечатък върху града. С Роланд си говорехме за нуждата гражданите да участват, а не просто да наблюдават събития, за безвъзмездното и 100% финансирането на малки проекти и други теми, които неведнъж сме повдигали в Mediacafe и все още смятаме, че са проблем в структурата на пловдивската Европейска столица на културата:

(Роланд Зарзицки от Полша говори пред европейските столици в Пловдив за своя град)

– В презентацията си направихте едно степенуване на „участието“ в различни събития между това да си зрител и да си участник в самото създаване на продукта. Каква е разликата, какво имахте предвид конкретно?

Какво значи „да участваш“ е разтегливо понятие и всеки го използва, както му е угодно. Може да се каже, че някой „участва“ просто, като е зрител на някакво събитие. Но това може да значи и много повече – ако той наистина участва.

Например той или тя да взема активно участие, да е участник в създаването на продукта. Да е част от група, която е устойчива по някакъв начин.

Преди години, когато започнахме нашето приключение по пътя за „Европейска столица на културата“ се фокусирахме и много искахме да включим проекти, в които хората „участват“, в този по-дълбок смисъл. Искахме хората да се включват, да са ангажирани в културни дейности, но не просто като зрители. Ако искаш зрители е лесно – използваш публични средства, водиш големи звезди от чужбина и ще имаш зрители.

Истинското предизвикателство е наистина хората да се включат, да ги убедиш да се включват в събития, особено в държавите от Централна и Източна Европа. Тук сякаш сме по-страхливи, не ни окуражават толкова да участваме. Хората си мислят – „е, не искам да си губя времето“ или „ами, аз нищо не разбирам от това, не мога да помогна“. Т.е. трябва да окуражим хората, че те могат не просто да бъдат зрители, ами и да създават заедно нещо.

В началото във Вроцлав опитахме да продуцираме събития, които са създадени от самите хора. Без значение колко хора вземат участие в тези събития. Обикновено това бяха малко групи хора, от отдалечени райони, които често бяха изключени от обществения живот. За нас беше много важно да активираме тези общества, да ги „раздвижим“, но не и използвайки количествени измерения, а качествени. Окуражихме хората да бъдат културни мениджъри – дори и без да са професионалисти. Но активни.

Окуражихме ги да бъдат артисти, сами да играят, дори да не е най-доброто качество, най-важното и най-ценното нещо е, че те са включени в културния живот. Окуражавахме ги и по други начини. Но това беше в началото.

След това обаче историята във Вроцлав тръгна по грешен път. Проблемът беше, че колкото по-близо беше 2016-а година, толкова по-голямо беше напрежението. Всички тези идеи и идеали бяха загърбени, а сегашната управа на „Вроцлав 2016“ реши просто да плати много пари за тези международни звезди, да организира големи събития за много зрители, но не за участници. Наистина се надявам и ви пожелавам да не последвате тази съдба и в Пловдив. Може би така е по-трудно, но това е истински устойчиво – след 2019 година, ако инвестирате в хора, ще имате нещо останало за бъдещето. Това няма да се случи във Вроцлав – след 2016 година ще останем само с големи заеми и без участващи хора.

– Според един от експертите в срещата, проектът „Европейска столица на културата“ често увеличава пропастта между големите организации и по-малките, неопитни, независими и самостоятелни създатели на култура. В началото във Вроцлав сте финансирали малки проекти без много сложна форма или изискване за съфинансиране. Какво се случи?

Идеята е, че има много различни участници на културната сцена. Има големи организации, големи институции, но имаме също средно големи неправителствени организации, но има и обикновени хора със страхотни идеи. В Полша – и, предполагам в много други държави – работи системата с официалните публични конкурси. По-големите организации и институции имат експерти и опит в печеленето на такива конкурси. И те обикновено получават голямата част от финансирането. Ако си обикновен човек, нямаш администрация, защото си един човек, имаш си работа, т.е. вероятно нямаш толкова свободно време, и си откъснат – или е много трудно – да получиш някакво подобно финансиране.

Решихме, че трябва да отворим друга форма, друга опция за тези средни и малки проекти, и го направихме. Създадохме т.нар. „микрогрантове“ и имаше максимална сума, която можеш да получиш. Защо го направихме? Защото имахме много случаи, в които хора ни искаха или кандидатстваха за 50 евро, за 100 евро – наистина, такива суми. Те имаха наистина добри проекти, но за малка публика. Но бяха изключително икономически ефективни. Със скромни средства постигат голям резултат – може да става дума за 50 човека, но си инвестирал 100 евро, например.

Тези микрогрантове бяха изключително успешна система. Особено важно беше това да бъде популярно, т.е. много хора да знаят за тази възможност. Ако не е известно, няма да работи. Ако е открито и известно, и окуражиш хората, че могат да правят страхотни неща, хората ще кандидатстват. Малко по малко ги окуражавахме и сега те кандидатстват масово.

В момента само 1% от културния бюджет на Вроцлав се отделя за такива проекти, отдолу-нагоре, и 99% процента отиват за проекти на институции, селектирани от куратори или по институционализиран начин. Смятам, че това съотношение не е обещаващо. Но самата идея е добра.

– Според някои хора, ако финансирането е прекалено достъпно за редовите хора, то качеството на продукта ще падне. Какви са все пак ползите, не е ли това форма на създаване на капацитет?

Системата може да се организира по такъв начин, че хората могат да се научат как да изпълняват проекти. Не е нужно да стават професионални културни мениджъри или професионални артисти. Но хората могат да бъдат подкрепени от професионалисти, или от самия екип на „Европейска столица на културата“, но не екипът да свърши работата вместо тях. Но наистина, обикновените хора да са подкрепени. Т.е. обикновените хора правят някакви неща и са насочвани, или обучени. И накрая те не стават професионалисти, но поне знаят какво се случва, знаят как да го направят, и не на последно място – те са окуражени да участват, да са активни. Т.е. те са зажадняли да правят нещата по такъв начин. Да организират и създават хубави неща за семейството, за приятелите си, за своето общество. И така след годината на „европейска столица“, те още ще усещат тази жажда и ще продължават да правят неща, което ще направи и целия проект устойчив.

– Какво смятате за съфинансирането при тези проекти – нужно ли е, и може ли това да се изразява също с труд или по други начини?

В този случай, ако бяхме сложили този критерий, че за да получиш финансиране, трябва да инвестираш пари, това би било много обезкуражаващо. Хората са инициативни, но не искат да инвестират собствени средства, те не са институции – те са обикновени хора, граждани. Не сме слагали такъв критерий. Т.е. бихме финансирали 100% от проекта, стига да има смисъл. Разбира се, очаквахме и нематериален принос – обикновено в такива проекти се включват доброволци. И това също е част от това участие, защото те искаха да изпълнят проекта си, те убеждаваха приятелите си да се включат и точно това искахме да задвижим. Според мен това е ролята на екипа или организацията, която прави „Европейска столица на културата“, да подкрепя хората да организират събития.

– Като човек, участвал в успешната кандидатура на Вроцлав, но сега – страничен наблюдател, кои неща смятате, че се получават, както бяха планирани и кои се развиха по лош начин?

Аз съм доста критичен към този проект.  Според мен във Вроцлав изпълнихме съвсем различно нещо от това, което планирахме и с което спечелихме състезанието. Идеята, която създадохме през 2010 и 2011, вече не съществува. Това е различен проект, изпълняван от различни хора с различна мотивация. И мисля, че това не е правилно.

Защо се случи това? Защото не беше достатъчно „участнически“ и хората не чувстваха, че „съ-притежават“ проекта. Това не беше техният проект. И хората не защитаваха проекта и тези идеи, създадени през 2010 и 2011-а година. Опитахме се да направим така, че повече хора да участват и да чувстват, че „притежават“ проекта, но изглежда не успяхме.

Хората си пращаха идеите, кандидатстваха, но не дотолкова, че да защитават проекта днес. В крайна сметка, градските власти, хората, които вземат решения във Вроцлав, сега изпълняват проект – те, и техни колеги, бих казал, че е система, основана на кронизъм. В момента не става дума за участие и включване, за идеите, с които спечелихме – а за имиджа. В екипа на „Европейска столица на културата“ на никого не му пука за качеството или колко хора се включват, а основният критерий е имиджът на града, как събитията ще повлияят на имиджа на кмета на града. Вече не става дума за култура, а за политика.

Вашият коментар