Елин Рахнев: Фалирах от романтичност

Елин Рахнев е писател, журналист и драматург. Автор на няколко стихосбирки, основател и сценарист на телевизионни предавания, автор във вестници, списания, телевизия. Твърди, че не разбира от журналистика, която по думите му е станала „корпоративна“. Притежател е на две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ и „Фенове“. През 2011 г. печели „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“. Пиесите и стиховете на Елин Рахнев са превеждани на 20 езика. Преди 15 години излиза първата му пиеса „Боб“ в Народния театър, а през тази година той представя новия си авторски проект – „Любов“.  

Билетите за последната пиеса на Елин Рахнев „Любов“, която може да се види по време на Сцена на кръстопът в Пловдив свършиха за 2 часа. Пиесата е с режисьор Елиза Шопова и с участието на Радена Вълканова, Христо Петков, Никола Стоянов и Ева Данаилова.

Твоите очаквания за пиесата „Любов“ оправдаха ли се?

Вече съм имал доста пиеси. Горе-долу знам какво представлява душевният механизъм на хората, които търсят някакво представление. Точно за тази пиеса в София човек изобщо не може да си намери билет. Така се разбира, че или се е получило нещо много прекрасно или нещо много комерсиално. И тъй като тази пиеса в никакъв случай не може да се нарече комерсиална, а дори обратното, си мисля, че се е получило нещо много хубаво. Изцяло заслугата е на режисьора Лиза Шопова и на актьорите. Често го казвам  – в театъра драматурга не е основно лице, режисьорът е по-важен. Мисля, че това е успех на екипа, а аз съм част от него.

Пиесата трудно може да се разкаже, защото моите текстове винаги са на ръба на абсурда, те нямат ясна история, сюжет. Винаги, когато съм искал да се занимавам с театър и въобще с нещата, които правя,  единственото, което ми е било по-важно е това усмивката на човек да става по-голяма или сълзата му да става по-голяма. Мисля, че  в доста по-популярни пиеси като „Фенове“, „Маршрутка“ това ми е било най-важното, а не толкова разказването на истории, защото абсурдният текст е повод човек сам да доразказва своята лична история. В този смисъл след Любов, когато човек излезе от представлението, от залата, ще си помисли за много неща от живота си, за неговите най-интимни моменти. Вероятно по тази причина този текст се харесва, както и пиесата.

Тази пиеса е нещо много в живота ми, един много хубав миг.

Какво е твоето усещането за любовта?

Любовта е самота, те вървят взаимно. Любовта е също труд по някакъв начин. Това е пътуване, труд и много самота. За да се достигне до истинската любов това е важно.

И винаги ще казвам, че несподелената любов е по-важна. Защото всяка любов има нужда от допълнително мечтание. Аз съм човек, който по скоро се опитва да докосва някакви мечтания в себе си. Тези дни си давам сметка, че съм фалирал от романтичност, а много хора фалираха от банки. И си дадох  сметка, че това поне, което съм искал да направя, ми се е случило. И това е щастие.

А за любовта като светоусещане, като нещо, което човек трябва да носи в себе си?

По-скоро я приемам като вид романтизъм. Защото любовта, според мен, е някаква взаимност и съпричастност. Любовта в днешния век е много гланцирано понятие и тя има нужда от много параметри, да бъде разширена и разказана по много начини. Любовта може да има много изрази и средства, с които да бъде разказана.

А думите като средства?

Не стигат, никога не могат да стигнат думите като средства. Те са само предисловие.

Ти имаш ли голяма любов?

Да. ЦСКА. Неразделност и  вяра толкова години наред.  Къде  ще намериш такава любов. Никъде. Аз пътувам с отбора, обожавам футбола…

Къде обичаш да пътуваш?

Напоследък обичам да ходя в Хамбург. Но аз вече не искам да пътувам. Пътуването…дестинацията няма нищо общо. Мога да се чувствам добре и в Ихтиман. Всичко зависи с кого си.

В съвременния свят как оцелява любовта?

Аз не разбирам от съвременните условия, защото  живея в други векове –  18, 19 век и т.н. Любовта във всичките ѝ параметри си носи своите много различни нюанси и това я прави прекрасна. В онези векове любовта не е била епилирана от парите толкова много. Днес парите са епирилирали любовта. И ако мога да ти кажа по-конкретно, според последни изследвания 73 % от браковете са финансови бракове. Което е страшен проблем за обществото и за това принципно то да оцелее. Този свят е измислен  така, че любовта да бъде супер искрена и да ражда хора, които ще развият този свят. А когато любовта е наместена спрямо банкомата това е проблем. Това е разликата между 21 век и 18 век.

В свое интервю казваш, че си се отказал да протестираш. Срещу какво?

Аз непрекъснато протестирам. Просто вече не влизам в масовките на протестирането. Моят протест е в това, че на всеки мога да кажа вече каквото си искам и нямам никакъв проблем да не се съгласявам с нещо. Въпросът е, че не желая да влизам в платно от хора. В себе си аз съм самотник, по някакъв начин се усещам като единак и другото няма да бъде естествено. Иначе, стоя зад ужасно много каузи. Много съм протестирал, продължавам, но вече предпочитам да заставам зад чисто човешки каузи, а не зад обществени. Има голяма разлика между тях. Едните каузи са ми по-важни от другите. Не вярвам в този век, защото парите са завзели абсолютно всичко. Единственият възможен лидер на този свят са парите. И по тази причина за мен каузите са наистина индивидуални. Заставал съм и зад много по-масови каузи. Примерно, в момента стоя зад каузи за ЦСКА. Бих застанал зад каузата този театър (Драматичен театър Пловдив) да се оправи.

Какво ти е усещането за Пловдив?

Това е моят град, защото той е свързан с моя брат Кольо Карамфилов, моя истински брат, духовен. Това е моето място, изцяло свързано с Колето и с никой друг.

А Пловдив като Европейска столица на културата?

Най-естественото е да бъде този град. Аз обичам и други градове, но толкова обичам Пловдив, че когато го избраха въобще не ми е минавало през главата, че може да бъде друг град. Въобще, мисля, че това е най-естественото нещо. Разбира се, аз имам своите сантименти към всичко това, което е тук. Това е много мое място.

Как виждаш бъдещето на театъра?

Важно е да се появят малките частни театри. В София липсват 15-16 малки театъра, гаражни, както в Прага, в Истанбул, навсякъде. Малки театри, които имат много стегнат и също еластичен репертоар. Ако София трябва да има 16, в Пловдив е хубаво да има поне 8 такива. Не може един град като Пловдив да стои и да чака само на тази сцена. Това е бъдещето. Частният театър е нещо много хубаво и го има на много места по света. Но тъй като ние сме много бедни и тъжни и объркани, не може да го измислим как да го направим. Става дума за малки гаражни театри и примерът е Прага, където почти всяка трупа има свой театър. Отиваш и гледаш нещо на тази трупа, но на тяхното място. Като един театър може да бъде мултифункционален – да е галерия, вечерта да става рок клуб и е ужасно еластичен като репертоар.

Лично аз направих опит да си направя театър, но неуспешен, чисто финансово не успях.  Ако имам някаква мечта, е да си направя мой театър.

Какво четеш сега, коя е последната книга, която си прочел?

„Елегантността на таралежа“ от един френски автор, която е една страхотна книга.

А какво пишеш в момента?

Сега не пиша нищо, но има една пиеса, която ми е много важна. Това е продължението на „Фенове“, която се казва „Свалячи“. И всичко ако е наред, съвсем скоро ще започнат репетиции за нея. Те вече я взеха за някои страни по света. Но аз не искам да говоря какво ми е случва по света. Тук в България това не е хигиенично и лично на мен не ми носи никаква работа това.

А „Канела“ как я написа?

„Канела“ съм я написал на един дъх. Канела е нещо, което… аз съм го разказал това, което пише там, никога не мога да го обясня.   

Кога се чувстваше щастлив последно?

Вчера в 18 часа.

Когато дойде в Пловдив?

Да. (с усмивка) Аз в Пловдив по принцип съм много щастлив.

Едно време имаше един вестник Денят. Той излезе 90-та година  – първият цветен ежедневник. Издаваха го т.нар „Брокери“. И този вестник имаше софийско бюро, в което бяхме 15-16 човека. Вестникът се произвеждаше в София,  с едно „Тико“ идваше до Пловдив и тук се печаташе. Това е моята първа работа.

Вашият коментар