Евелина Петкова между светлината и сянката

Евелина Петкова е един от авторите, който ще покаже своите скулптури в рамките на тазгодишния проект на Националните есенни изложби в Пловдив. Пластиките, които ще бъдат експонирани в двора на къща Хиндлиян през месец септември се основават върху взаимодействието между светлина и сянка, отражения от заобикалящия ни свят, но не в чист вид, приемащи конкретиката на действителността. Разговаряме с Евелина Петкова за специфичното й отношение към пречупените пространства и дуалистичната природа на нещата. 

Как възприемате концепцията в проекта „Огледало“ в рамките на Националните есенни изложби в Пловдив? С какво Ви привлече темата, за да участвате в събитието?

Концепцията на темата според мен е много интересна и провокативна. Много интересно се получи, че съвпаднаха на сто процента моите виждания, идеята, която имах какво да направя за изложбата и получената концепция от Галина. И двете сме се движили в една посока без да сме подозирали това, което е много добре. Темата ми допадна, а и самата концепция за огледалото е много предизвикателна и многолика, защото то е един доста интересен предмет в нашия бит, който присъства почти във всеки дом и има много лица и дава много възможности. 

Какво ще покажете в рамките на проекта и как е застъпена идеята за огледалото във Вашите пластики?

В рамките на проекта ще покажа три неща, които са изпълнени в хром-никеловата стомана и всъщност припокриват сто процента първосигнално темата „Огледало“, защото те са огледални повърхности, само че огънати и отразяват заобикалящия ни свят, но в изкривена повърхност, т.е. не точно прехвърляне на околната среда. Хората могат да я видят в нещата, но тя е доста пречупена. Оттам всъщност е и моята провокация за огледалото. Огледалото в дома – ние се виждаме красиви или не толкова, зависи от настроението ни. Според мен интересното е, че оглеждайки се в него, виждаме образи, които произвеждат зрителност от нашето настроение и съзнание в момента. Както съм казвала и преди – в детските приказки също присъства огледалото и там не винаги царицата е толкова добра, но тя се вижда красива, но всъщност може би е вещица. 

Предпочитан от Вас материал при тези пластики е хром-никеловата стомана, разкажете ни повече за третирането и символиката на материала. 

Хром-никеловата стомана е интересен материал и аз за първи път работя с нея. По принцип съм каменар и до сега винаги съм работила изключително и само в камък. Провокира ме този материал, защото е пластичен, трудно овладяващ, лек и трябва с уважение да се отнася човек с него; силно е раним, защото е много гладък. А символиката, която съм искала да предам чрез работите – всъщност това са едни корабни платна да речем, платна на яхта или на платноходка, които платна, ние седейки на брега и гледайки лодките в морето стоят изключително красиви. Опънати бели платна, вятърът е в тях, плавателния съд се движи. Това е страшно романтично и прекрасно, но всъщност не сме се замисляли, че зад цялата тази красота стои един професионалист, който умее да владее вятъра. Ако не го умееш, тогава може да се получат страшни и объркващи неща. Моите скулптури са корабни платна, и да те са изпънати от вятъра, но в определени моменти си личи как той може да направи големи поразии. Това е символиката, която съм направила чрез работите и отново се връщам към огледалото за това, което говорех, че сме красиви, но може да не се виждаме толкова красиви. Нещата винаги имат две страни. 

Като пловдивски автор имате наблюдения върху развитието на Националните есенни изложби. Каквa e тяхната роля за града според Вас?

Есенните изложби въобще и по принцип Есенния салон на изкуствата са нещо, което се явява традиция за града и хората са свикнали с него. Във формата, в който Галина го провежда смятам, че е доста по-напредничав от това, което сме свикнали да гледаме от преди години. Хората имат интерес към събитието, защото дори и на самото откриване факта, че няма място къде да застанеш в Балабанова къща, означава че хората имат нужда от това. Те го търсят и очакват. По принцип много ми допада начина, по който Галина сформира екипа, който да представи с едно съвременно изкуство, не мога да кажа, че е модерно, то е съвременно. Тя много умело успява да го впише в тази обстановка, която всъщност не е била предназначена за излагане на изкуство и мисля, че се получава доста добра симбиоза. Според мен Галина върви в много правилна посока, твърдо стъпила на земята, знае какво иска и какво ще получи от това, което иска, проектира и го постига, и й пожелавам за напред също да е така.  

За останалите участници

  • Интервю с Милена Бочукова може да видите ТУК
  • Софрони Върбев за Есенните изложби вижте ТУК
  • Яна Стойчева и сблъсъка на човека вижте ТУК

 

За автора

Вашият коментар