Freerun или улицата като свобода

Малко преди старта на Европейската седмица на движението, за която беше напомнено с атрактивен флаш моб в неделя, ще ви запознаем с един непопулярен спорт в България – Freerun.

Всъщност в основата на този спорт лежи анти-гравитацията. Съпротивлението срещу физиката, желанието за едни нов вид летене. Корените му можем да открием някъде из красива Франция, а крилата на свободния дух го придвижват в България през 2006-та. За наша радост вече можем да срещнем скачащи хора не само по улиците, но и в паркове, градинки, по стените и терасите на разни сгради…С една дума- ежедневието никога не е скучно. Самият Freerun е съчетание на две дисциплини- Parkour ( от френски – бягане с препятствия ) и Street Tricking ( което пък  е улична акробатика ). Ефективността на едното и ефектността на другото комбинират чара и леко шантавото излъчване на Freerun. Ето и няколко тайни около това чудничко занимание, споделени от тичащият с маратонки Кирил Трифонов.

Как решава един човек да започне да скача по разни странни места? Кое те провокира да започнеш да се занимаваш с Freerun ? 

Мисля, че това трябва да ти е в кръвта. От 3-годишен се катеря по дървета, гаражи и всякакви места, които си набележа. Още от дете имам тази тръпка към преодоляване на нови препятствия. Чувството, когато се качиш на място, на което не всеки може да се качи, е уникално. А когато направиш и стойка на ръце на същото това място, адреналинът се вдига още повече. Точно това усещане ме е тласна да започна да се занимавам по-задълбочено с тази дейност- усещането да си на ръба, цялото ти тяло да пулсира силно, да се чувстваш жив с всяка частица.

Когато за запознах с теб ти ми разказа вдъхновено за този вид спорт. Той съчетава в себе си още няколко. Според теб може ли тази сложна смесица от движения в различно пространство да се превърне в изкуство ? 

Определено може да се нарече изкуство.  Трениращите този спорт имат няколко различни философии и една от основните е именно тази – че то вече е нещо повече от редовни упражнения или дисциплина на тялото. Някои от трениращите го определят  не като спорт, хоби и т.н., а като изкуство на движението. Идеята е не просто да се мяташ или придвижваш в пространството, а да превърнеш движението в нещо красиво и атрактивно. Още повече, че всичко се случва на неконвенционални места, в една по-непринудена среда.

Хората все още са настроени консервативно към такъв тип „изкуство“. Например,скейтърите и блейдърите все още се възприемат като странни небрежни същества, които летят във въздуха и носят скъсани тениски. На какво се дължи според теб това? Какъв би бил най-добрият начин то да достигне до тях, да ги вдъхнови и да му се зарадват ?

Въпреки че измина известно време, откакто спортът навлезе в България, хората все още не са достатъчно добре запознати с него. Повечето от тях не разбират какво правим и ни мислят за наркомани  просто защото правим нещо различно. Случвало се е да  звънят на полицията, за да ни гонят. Други хора пък мислят само за рисковете от контузии и за това са негативно настроени. Контузиите са факт, но при добра загрявка и внимателна тренировка, могат да бъдат избегнати. Освен това  те съвсем не са повече от повечето популярни спортове като футбол, волейбол, тенис и др. Ако на хората се обясни, че спортът има и друга страна, че може да бъде забавен и неочакван, и по-скоро ако им се покаже истинската красота на това, което правим- тогава може би биха го приели по-лесно.

Улицата е интересно пространство. Като че ли човек се чувства много по-свободен там. Вярваш ли, че в бъдеще ще има все по-нови и любопитни събития, които ще събират хората навън? 

Улицата наистина е много приятно място, особено за тренировки. Тренировките сред природата също са много отпускащи и различни като усещане. В залата не можеш да усетиш това чувство на свобода и първичност. Откакто freerun навлезе в България има много събития, които събират трениращите от цялата страна. Всяка година се провеждат няколко големи събирания, на които всички се забавляваме. Надявам се тази традиция да не се променя. А и в бъдеще да се разшири и да открие  нови перспективи пред хората, които обичат екстремното.

Каква е най-голямата ти мечта свързана с това ти занимание? Къде би бил най-щастлив да го направиш? 

Със съотборниците ми имаме една обща голяма мечта – да имаме собствена зала за фрийрън, където да учим някои сложни движения, които е опасно да се учат навън. Сега имаме възможност да правим това в залата по спортна гимнастика, но все пак ще бъде много по-добре в зала, която е специално пригодена за фрийрън. Там би било удобно да провеждаме и част от тренировките си.

Най-нестандартното място, на което си тренирал?

Кирил: Фрийрън е спорт, за който стандартни места няма. Може би най-шантавото място, на което аз съм тренирал е на работното място през обедната почивка. Не пуша цигари и за това трябваше да намеря някакво друго занимание, докато колегите пушат. Беше много вълнуващо, но не се хареса на шефа.

Спорт, изкуство, страст, тренинг…и?

Начин на живот. За някои от трениращите фрийрън наистина се превръща в начин на живот. На мен самия често ми се случва в нормалното ежедневие да премина през някое препятствие с цел по-бързо предвижване. То просто ти идва отвътре, като някакъв импулс, собствен начин да се чувстваш по-добре в живота, да се вдъхновяваш и в същото време да се учиш.

Ако ти предложат да се включиш в някой театрален спектакъл ще се съгласиш ли? 

Разбира се. Бих експериментирал. Защо не…

 

Пълната програма на Move Week можете да видите тук!

Вашият коментар