Греди Асса: Надявам се българското изкуство да намери свой ясен профил

Греди Асса е сред най-утвърдените и доказали се имена в българското изобразително изкуство. Не случайно той е сред поканените в поредното издание на Национални есенни изложби през 2020 година. В къща Хиндилиян той ще подреди цикъл рисунки, създадени в последните няколко месеца. Седмици преди откриването на 1 септември той отговори на няколко въпроса, свързани с работата му и художествената сцена у нас:

Какво представяте на Национални есенни изложби 2020?

Ще представя около 25 работи малък формат А4. В тях има едни ключови думи, които съм се опитал да вплета, това са нещо като документални преживявания от последните месеци. Работите са от 2019 и 2020 година. Направил съм един коментар на времето, в което минахме в този период. Понякога е объркващо, понякога е по-ясно, точно, преплетено в една машина, която смятам, че съществува дълбоко в нас .Изкуството дава шанс да изкараме това наяве.

Художникът рисува това, което познава, както и човек вярваш в това, което познаваш и знае. В този период сякаш имаше една загуба на вяра, на идеи, на смисли. Изведнъж някак си обедняхме. Може би и самотата и изоставеността на времето е част от този период.

Лични или обществени са „документалните преживявания“, които сте пресъздали в картините?

Това е едно обществено настроение, безспорно. Винаги има и личното, но то е някакъв дискурс от това, което те заобикаля. Така работата от една страна е лична, но човек винаги се влияе от обкръжението – обществено, социално, духовно, икономическо.

Не исках да показвам живопис, реших да са рисунки, защото те дават шанс за един по-бърз прочит на ситуацията. Има много кръгове – това е едно обикаляне в една и съща посока, но се надявам, това кръгообразно движение да тръгне нагоре. Това, че ги има тези изложби е една надежда. Щом все пак ги има и се събират всички тези хора, които всекидневно тези мисли и усещания ги претворяват на хартия, на книга, във филмова лента, в поезия, това ме кара да се чувствам комфортно.

Прави впечатление, че използвате много разнообразни техники върху листа.

Да, търся разнообразен подход. Диктовката за творбите е вътрешна, от вътрешни сетива, а не директно от това, което се случва. Работя разнообразно – с тънка четка, с дебела, с тушова линия, очертах едни пространства и ги заобиколих така, както всеки би искал да затвори едно пространство. Да го огледа, затворено, за да не избухне в някакви негативни ситуации.

Какво мислите за актуалната художествена сцена в изобразителното изкуство?

Надявам се съвременната българска живопис да направи своя ясен профил като българска живопис. Да има по-конкретни ясни представи, визия. Целта не е само да направиш една или поредица изложби, а да се излелче една по-силна и визуалната памет, такава, която имаме в историята от нашите големи художници Дечко Узунов, Найден Петков, Кирил Цонев, от тях тази силна мощна индивидуална енергия, освен тях – един абстрактен Жорж Папазов, от Иван Вукадинов, Емил Стойчев, които са така вече мохиканите в нашата изобразително изкуство, също и Теофан Сокеров, безспорно.

В съвременната живопис ни липсва ни това огледало за задно виждане. Не трябва да правим само преводи на вече утвърдени културни препратки на западно европейски и американски автори. Смешно е, не може да направиш нищо, защото те там съществува оригиналът. На нас не ни трябват копия на този оригинал. Трябва младите български автори да имат своя ясен индивидуален почерк, своите имена да са гордост за цялата нация.

Тези навици да се копира трябва да изчезнат. Много е хубаво в началото, но после трябва да се изчисти виждането какво точно се рисува – важен е цветът, да има лекота, да има сила на съвременно усещане, на претворяване на това, което е в действителност. Творците може би да отидат до чиста абстракция, после може да се върне към поетизиране на фигура. Картините не бива да са затормозени, вярно, времето безспорно е такова, но художника е пеленгатор – усеща нови неща, които дори, може би, нито литература, нито поезия така бързо усещат.

Има много нови имена, интересни. Следя автори, които са в България и такива в чужбина. Пътят е малко на подскоци, има препятствия.

Какво мислите за Националните есенни изложби?

Този прекрасен калдъръм, който го минаваме есенно, е много полезен. Един френски поет беше писал казал, че не може масовката да мине калдъръма, той е индивидуален подход, всеки сам намира своя път от единия на другия камък. Подобно на японска картина, която в различните ситуации виждаш различни неща, от различен ракурс.

Аз се радвам на Есенните изложби, като събитие. Преди 7 години пак участвах, сега отново. Благодарен съм на г-жа Лардева, че ме покани. Това са едни духовни крепости, които трябва да се отбраняват.

Мисля, че от тези изложби духът на Пловдив, на тази художническа общност, срещите и диалозите, ще излезе нещо нещо позитивно, което наистина много ни трябва. И ще бъде вдъхновяващо.

Вашият коментар