ТHE JUNGLE PLOVDIV IS BURNING на хореографа Красен Кръстеве е един от първите танцови спектакли, които може да видим още в началото на фестивала ONE DANCE WEEK в Пловдив. Той е част от Българо-Швейцарския проект „DanceConnected“.
В първия етап на проекта, чрез работно ателие Красен Кръстев избира 10 – мата участника. Вторият етап включва репетиционния процес на спектакъла, а финала му ще видим на 29 август от 23:00 часа в пловдивския клуб Stage 51.
Танцьорите в спектакъла са: Ана Митева, Антония Новачкова, Виолета Витанова, Георги Панайотов, Ина Гергинова, Ирена Цветанова, Кристина Славчева, Станислав Генадиев, Стефани Ханджийска, Цвета Дойчева.Хорегораф: Красен Кръстев.
С една от избраните да участва в танцовия проект Ина Гергинова разговаряме седмица преди премиерата в Пловдив за съвременния танц и за посланията в THE JUNGLE PLOVDIV IS BURNING
Ина е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност Танцов театър, с художествен ръководител доц. Ясен Вълчанов, през 2013год. Участва в независими проекти, води класове по съвременен танц в София. Тъй като фестивалът за съвременен танц ще се проведе за първи път в Пловдив между 28 август и 6 септември и се осъществява в подкрепа кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019, разговорът по същество започва след първия въпрос.
Какви са твоите впечатления от Пловдив и възприемаш ли го като културна столица?
Винаги много съм харесвала Пловдив. Според мен има някаква магия и много силна енергия, която може да провокира и да вдъхновява артистите. В този смисъл според мен заслужава да бъде културна столица.
Кое е основното послание в THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! и с какво се отличава този спектакъл?
Хореографът ни е вдъхновен най-вече от това, че ние хората, независимо от времето, в което живеем продължаваме да напомняме на животните в джунглата. Че времето, в което живеем е една съвременна джунгла до някъде. Този проект е свързан с живота и с хората, които обичат да живеят, да се забавляват, и с младите хора.
За менработата по представлението беше много полезна, даде ми един по-различен опит. Самата хореография е графична, има много точна логика в нея и тази ясна структура допринася допълнително за посланието, засилва неговата енергия. Надяваме се да достигне до вътрешния свят на всеки от публиката.
В спектакъла има много елементи, които са от различни културни и етнически общности. Има бурки, мечове, бански, токчета… Съчетани са малко несъчетаеми елементи, присъства политика, еротика, религия. В същото време обаче не взимаме позиция.
А ти като участник, като част от това послание, как се чувстваш в този спектакъл? Интересното за мен е ,че всъщност наистина съвремието ни е едно много цветно съчетание между страшно много светоусещания, и всъщност все повече живеем заедно и започваме да се връщаме към природата си и свързването един с друг. Така че за мен спектакъла е точно това – един опит за свързване на всичко в едно и връщане към вътрешния свят и душата, която носи истината.
Като много млад независим артист, според теб в каква посока се развива танцът в България?
Определено съм обнадеждена, тъй като у нас има много пространство за свободна артисти, поради причината, че твърде малко неща са направени и открити. Голяма част от тях в Западна Европа отдавна са се случили.
Но се случва някои да се възползват от това, че тук има почва и представят неща, с които по скоро отблъскват, отколкото да привличат публика или да показват наистина нещо, което заслужава да бъде видяно.
Има винаги такива хора, които се възползват. Шири се и шуробаджанащината, но това според мен присъства навсякъде в световен мащаб. Но все пак има едни хора, които искат и обичат това, което правят, правят го със сърце и душа и в едни момент успяват, защото наистина влагат много енергия и любов.
За да бъде нещо наречено изкуство все пак, тоне е нито само да си го учил на теория или в академията, нито е само усет, но..
За мен на първо място е посланието. Уважавам всички артисти, но това, в което аз вярвам, е, че трябва да има послание. Това, което аз искам да правя е изкуство, което носи нещо, което докосва зрителя, което го кара по някакъв начин отвътре да се поразмърда и наистина вярвам в посланието, независимо от изразните средства. Колкото по-разтърсващо е, по-искрено, толкова по-чисто и ясно може да достигне до хората, а това обикновено става с по-простичките изразни средства. Това е към което се стремя да творя съвместно с хора, които мислят като мен.
В какви други проекти си участвала и какво ти предстои?
Независими са всички проекти, в които участвам. Едно от любимите ми представления е „Паралелни светове“ с хореограф Петя Попова. Създадохме го, когато бяхме 2 ри курс в НАТФИЗ, като участвахме в един проект който е казва ТриЗавиисим. Одобриха ни. Игра се в Червената къща, в НАТФИЗ.
Участвам в един проект на театър АТОМ. Стефания Георгиева от АТОМ е изключително изпълнена енергия, тя е голям борец, винаги в нея съм виждала човек, който е мой съмишленик и с когото мога да работя. А в момента работим по нов проект, който се готви за панаира на младите в София през октомври. Проектът е танцов и е базиран на писма и стихове на Пейо Яворов и кореспонденцията му с Дора Габе, Лора и Мина. В него участват най-различни артисти. Репетираме в един склад на Сточна гара в София, част от програмата Зона Култура, която раздаде алтернативни пространства за репетиции. Определено има едно ядро, едно малко семейство, което продължава да се разраства и мисли в посока творчество любов, независимо.
Има ли достатъчно публика за това, което вие творите?
Ако трябва да бъда искрена трябва да кажа не. Но все повече публика се запознава това, което правим.
Как стигате до по-възрастните, някои са доста консервативни и дори зле настроени?
Да, и това не е случайно, защото имамного колеги във и извън България, които възприемат т.нар пърформанс и съвременния танц, като алтернативна театрална форма, в която могат да бъдат включвани…какви ли не неща. Залагат на вулгарности, на голота, която отдавна не е интересна и впечатляваща и ако не носи послания за мен лично е безсмислена. Има и други извращения и този тип неща, които аз лично не приемам за изкуство, но това е моя гледна точка. Не го възприемам. Точно поради това, че има такива пърформанси, ни е много трудно да разпространим нашето виждане за съвременен танц и танцовия театър. Защото една частот хората казват „Това спортни танци ли са или хип-хоп, или като тези от шоуто на Слави Трифонов“ . Съвременният танц все повече е обогатява. Той всъщност е тръгнал като бунт срещу класическия балет, който е прекрасен, но едни танцьори са решили, че имат нужда от повече свобода, която е извън рамката. Те са се събули боси и са прегърнали свободата на движението. За мен това е съвременния танц- свобода, свързване с тялото, душата, природата, това е философия и начин на мислене. Това е за мен.
Колкото до танцовия театър, той е колаборация между всички изкуства наистина. Има музика, основно изразно средство е танца, съчетан с други техники, може да има слово, може да има драматични монолози и диалози, песни, рисуване, всякакви изкуства. И аз за това вярвам, че това по някакъв начин е бъдещето на цената, защото той просто е една симбиоза и събира творците.
А ти как се грижиш за тялото си, за да ти помага в работата?
Аз много съм мъчила тялото си. Подлагала съм е на диети, психологически много съм се тормозила за формата си. Докато в един момент не открих ,че и тялото и психиката ми страдат то този жесток натиск. Навреме успях да се осъзная и сега по никакъв начин не се стресирам. И тъй като имаме много сериозни физически натоварвания и съответно много травми, в един момент е научих, че трябва да давам много любов на това тяло и много грижа,за да може и то да ми отвръща по същия начин, защото ако сме в конфликт няма как да вървят нещата.
Аз преподавам съвременен танц в София на любители и винаги казвам на моите ученици, че трябва да се научат да приемат тялото си ида му отдават любов. Когато то е в хармония с мисълта и чувствата , тогава ще се чувстваме добре, тялото ще е здраво и по-лесно ще се преодоляват проблемите, включително и това, ако някой нещо не си харесва. Просто в отношението е всичко.
Още за постановката може да видите ТУК
За автора
