Ясен Панов:„За мен публиката е много важен индикатор“

Тази година Национални есенни изложби Пловдив отделят специално внимание на своята публика. MediaCafe.bg вече показа съпътстващата програма на Изложбите, а съвсем скоро публиката ще има възможност да разговaря лично с авторите, които участват тази година. Това ще се случи в рамките на Нощ/Пловдив по същото време, когато кураторът и артистичен дирекор на есенните изложби доц. д-р Галина Лардева ще направи своя кураторски тур из „огледалните“ пространства на Старинен Пловдив.

По този повод разговаряме с Ясен Панов, един от авторите в проекта ОГЛЕДАЛО, за ролята на публиката в художествения живот и начина, по който той общува с нея.

Не за първи път взимате участие в есенните изложби в Пловдив. Показвали сте своя изложба през 2000 г. в рамките на проекта Визия/Звук, отново куриран от доц. д-р Галина Лардева. Това предполага, че имате някакви наблюдения върху това как се развива този форум.

Истината е, че не са ми много плътни тези наблюдения. От 2000 г. досега не съм ги гледал всяка година. Изложбите до 2010 г. съм ги следил повече, за разлика от последните няколко години. Затова сегашното ми участие ще бъде много интересно. Ще мога да видя каква е разликата както в това, което се показва, така и в публиката. За мен публиката е много важен индикатор.

Бихте ли разказали как контактувате с публиката? 

В последните 6-7 години открих една съвсем различна политика, която не е типична за художник. В София има страшно много помещения, които са правени за магазини – напълно завършени с прекрасно осветление, които се дават под наем. Наемам тези помещения за един дълъг уикенд като този наем е много по-нисък отколкото наема, който бих платил на една галерия. Уговарям един прекрасен кетаринг с пракрасно вино, обаждам се на всички познати и непознати, използвайки всички социални мрежи и всички възможни контакти, за да разпространя събитието. Така сам правя едно събитие от два дни, при което всички остават много доволни. 

От една страна гостите ми знаят какво ще получат като стил, защото си поставям за цел да показвам всеки път нови неща, което не съм показвал преди. От друга страна знаят, че ще прекарат няколко часа в приятна компания. Това прави тези мои изложби събития.

Разбира се моите събития не променят по някакъв начин българската сцена или пазара на изкуство. Най-хубавото е, че тези събития имат един сериозен финансов резултат. Резултат, който за съжаление до този момент не съм успял да постигна в галерия.

На какво се дължи този проблем с галерийната дейност?

Според мен галериите имат много голям проблем. Хората, които се занимават с галерийна дейност нямат силите да направят това, което всъщност трябва да се направи, а именно да създадат пазар за изкуство. Забравя се, че галерията е място, където галериста трябва да има поглед върху българското или световното изкуство, а също така и поглед върху публиката. 

В момента галериите в България приемат всеки, който им почука на вратата. Това е така, защото взаимоотношенията са от типа плащаш наем или оставяш работа и ние ще те покажем. Това обаче не ангажира самата галерия с нищо и за галерията няма никакъв проблем, че накрая на тази изложба, в края на този чист художнически ексхибиционизъм, няма никаква друга функция, никаква друга цел освен едни картини да бъдат показани на някого. Затова и повечето мои колеги не очакват да имат финансов успех от една изложба, а това не тряба да е така. В края на краищата изкуството и художника трябва да има някакъв финансов резултат от цялата работа, а не само емоционален или публичен. 

Означава ли това, че сте разочарован от българските галерии?

Не искам да казвам, че съм разочарован от галериите, напротив, много искам нещата да отидат в тази посока, че галериите все повече и повече да заемат мястото си на места, където се формира културата и пазара. А в момента ние нямаме формиран пазар, пазара на изкуство в България е абсолютно хаотичен. Поне аз така бих го определил. 

Например антикварите много по-добре са си свършили работата и търгуват с т. нар. стари майстори твърде успешно. В това разбира се няма нищо лошо. Но това прави търговията с изкуство на личности, които вече не са между живите. Така се слага точка на развитието на изкуството, защото непрекъсното парите отиват при хора, които вече не могат да правят изкуство, не могат да правят нещо ново. По този начин непрекъснато се въртят едни и същи автори. Има търговия на работи, които спрямо даден момент имат малко по-висока или малко по-ниска цена. По този начин губиш малко от своята инвестиция или печелиш малко, или просто си доставяш някакво удоволствие като си сложил една работа, която на теб ти харесва вкъщи.

Откъде идва този проблем с галерийната дейност? Само липсата на културна политика ли е причината?

Според мен проблемът е много комплексен. Да започнем от най-голямото – на държавно ниво няма никаква културна политика. След това има абсолютно скъсване на връзките между критици, галеристи и художници. Тази връзка е тотално разрушена и в момента въобще не съществува. След това идва пълното отсъствие на СБХ. Не съм член за съжаление на този съюз, но и не виждам каква е неговата роля. Самата сграда на ул. Шипка 6 говори абсолютно достатъчно и красноречиво за функцията на съюза. От друга страна самите критици по някакъв начин абдикираха, вече не съществува оперативна критика. Тази връзка се прекъсна, защото всеки тръгна да се спасява поединично.

А до кога съществува тази връзка, за която говорите?

Всичко се разкъса след Промените. Изкуствоведите започнаха да пишат за по-монументални неща, изоставиха оперативната критика. Там се намесиха журналисти и то толкова журналисти, колкото аз съм трамвай. Започнаха да се пишат тотални глупости и така се обърка цялата ценностна система на зрителите, които вече не знаят на кого да вярват, кое е стойностно, защо да си купят картина, а да не си купят плакат или защо въобще да си купуват картина или плакат. Вече сме стигнали до там, че в къщите на хората няма изкуство, стените са празни. Това не е само в България. Това е световен мащаб. Но за да се случи това нещо всички работим, защото художниците също работят в тази посока.

По какъв начин трябва да се насочи зрителя при избор на едно произведение на изкуството?

Моята позиция по този въпрос е следната – ако вие сте галерист или колекционер, или искате да влагате парите си в изкуство, едва тогава може да ви интересува стойността на едно произведение. Обаче на вас като зрител тази работа ви е харесала, ако ще да е пейзаж от Копривщица на средно ниво, но ако този пейзаж ви е харесал, провокирал е нещо във вас и ви създава емоция, купете си го. Сложете го на стената си и си създавайте положителна емоция. Няма значение дали тази картина утре ще струва повече, дали авторът е стойностен или не. Не трябва да е забравя, че картината все пак е причина за някаква емоция, а не само за финансова инвестиция или пък да бъде репрезантативна за определен автор или период. Хората смесват тези две неща, затова не се осмеляват да купуват. 

Какво провокира това объркване?

Проблемът с образованието в тази посока е много сериозен. В повечето ми разговори с млади хора се оказва, че не познават не само имена на художници, те не познават знакови фигури. За много хора световното изкуство се изчерпва с Ван Гог и Леонардо да Винчи. Вече е напълно занулено знанието, липсва любопитсво по тази тема. На всички нива се възпитава обратното на това, което трябва да се прави, т.е. да се търси изкуството, да се търси красивото. Естетското не се търси. Красивото не е на мода. 

Това води до пълно неразбиране и за паметника на Старчев пред НДК, паметника на Крум Дамянов в Шумен, който също е нещо грандиозно. Тези паметници освен белези на една епоха, те не са и посредствени. Това не може да го кажем за паметниците, които се направиха в София след 1989 г. Като изключим паметника на Стамболов, който според мен е великолепен, да не казвам всички останали, но поне 90% от останалите не струват и са пълен кич. И на Георги Марков, и на цар Самуил. Всички говорят за вандализна след 45-та година. Не се заблуждавам, че не е съществувал. Но вандализма след 90-та година не беше по-малък…

Повече за изложбите и авторите може да видите ТУК

  • Интервю с Милена Бочукова може да видите ТУК
  • Софрони Върбев за Есенните изложби вижте ТУК
  • Яна Стойчева и сблъсъка на човека вижте ТУК
  • Евелина Петкова – светлина и сянка вижте ТУК

Вашият коментар