Национални есенни изложби Пловдив е най дълго съхранилият се форум за визуално изкуство в България. Артистичен директор на Национални есенни изложби от 2013 г. е изкуствоведът д-р Галина Лардева, професор по история и теория на изкуството и декан на факултет Изобразителни изкуства в АМТИИ в Пловдив.
Явор Костадинов е роден на 1993 година в Пловдив. През 2016 г. завършва бакалавърска степен специалност Живопис, а дипломния му проект „Пространства“ е сред петте избрани да бъдат представени в експозиция в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена,Австрия.
През февруари 2018 г.завършва магистърска степен – специалност Живопис в НХА София . През април 2018 реализира първия си самостоятелен проект – „Темпореално“ изложба живопис и рисунки в галерия „Сердика“, гр.София. Носител е на наградата за живопис от Регионална изложба – конкурс Алианц България за живопис,скулптура и графика – ХГ Стара Загора както и Наградата за млад автор от I-во Национално триенале „Мостове“ 2017 – ХГ „Христо Цокев“ – гр.Габрово.
Явор представя себе си така: "Занимавам се основно с живопис. Вярвам че тя е моето призвание. Това е медията, която чувствам, че ми позволява, както да изразя себе си най-непосредствено, така и да достигна до същината на това, което ме вълнува.Мисля също и че тя е едно изключително синтезирано и сложно средство за общуване. Един особен визуален свръхезик, който може да предава идеи, концепции, мисли, усещания и емоции, които не винаги могат да бъдат изразени вербално."
Насладете се на интересното интервю на Надна Чолакова с Явор Костадинов от следващите редове:
– Казваш, че живописта е средството, чрез което най-непосредствено изразяваш себе си. Кога и как откри, че точно това направление на визуалните изкуства ще бъде твоят начин за изразяване на идеите и емоциите ти?
Не мисля че мога да посоча точен момент или събитие, или изобщо нещо конкретно което да ме е подтикнало към живописта или рисуването.
С риск да прозвучи клиширано всъщност никога не съм спирал… Всеки рисува като дете, просто за някои това се превръща в необходимост на един следващ етап.
Може би по време на периода ми в художествената гимназия в Пловдив постепенно осъзнах,че това наистина е моя път… моята територия на мисълта. Преди да постъпя там имах колебание дали да се занимавам с езици или да пробвам силите с в изкуството – нещо което малко или много ми се е отдавало преди това, но и нещо и с което не бях опитвал да се занимавам сериозно преди петнайстата си годишнина.
Нито за момент не съжалявам за избраната посока. Като се замисля, по някакъв начин пак се занимавам с проблеми на езика но от друг вид…Бих казал дори, че имам особена вяра в езика на изкуството…Неговото естество е различно от това на вербалното общуване.Този език може неща, които линейното вербално общуване не може.
А относно идеите и емоциите те по някакъв начин са двигателите на различните видове творби. Рационалното и емоционалното присъстват в различни пропорции в работата на всеки творец. Понякога създаваш за да си обясниш нещо което не разбираш, понякога за да излееш нещо спонтанно, което напира отвътре, а понякога създаваш, защото имаш да нещо да кажеш.
– Какво изпитваш когато рисуваш и през какво етапи преминава едно произведение преди да решиш, че е завършено?
Какво изпитвам…Трудно е да се обобщи. Отделните творби или цели серии, проекти и т.н. се случват по различни начини.Понякога има голяма борба, вътрешна и външна, дори агресия…докато се наместят нещата.А друг път всичко върви много гладко, сякаш става от само себе си. Потъваш в някакво особено състояние и не усещаш как минават два, три часа.
Кога едно произведение е завършено…Никога! Винаги може нещо да се промени,добави или махне. Просто се научаваш,че трябва в един момент да спреш.Има разбира се работи, които се случват за минути, има такива, които имат нужда от доста, доста време, има и такива които никога не намират своя финален вариант.
– Какво се надяваш да открие публиката "Отвъд повърхността" на твоите картини включени в Националните есенни изложби?
Надявам се да провокират нещо у публиката, без значение какво. Не обичам да се ангажирам много с категории, като красиво или приятно. Както често става хората наслагват своите разбирания и смисли върху дадена творба и нюансите във възприемането и значението са различни за всеки.Озадачаващо е, но мотивацията или намеренията на артиста понякога губят своята тежест.Когато творбата е на показ тя вече може да бъде интерпретирана по много начини.
Въпросът дали една творба, която се разбира еднозначно от всички е по-добра или по ценна от такава, която оставя повече място за интерпретация е доста сложен и не бих казал,че може да му се даде еднозначен отговор.Предполагам зависи кое бива припознато като ценно.
– Кога се свърза с теб организаторът – Галина Лардева и какво означава за теб участието ти в такова културно мероприятие от национален мащаб?
С Галина Лардева влязохме в контакт преди няколко месеца.Тя ме покани и аз с удоволствие приех предизвикателството да се включа в изложбите. Инак чувството да си част от този проект е страхотно. За мен има и по- специално значение, тъй като за първи път имах възможността да покажа цяла серия от работи именно в родния си град.
Поради стечение на обстоятелствата и поради следването ми в академията в София съм имал доста повече изяви там и на други места, а Пловдив сякаш в повечето случаи е оставал на малко по заден план. Наистина е приятно да имаш изява „у дома“ така да се каже.
Друг любопитен за мен момент е че всъщност съм прекарал доста време из Стария град по време на практиките, които имахме в художествената гимназия и дори съм рисувал в двора на Балабановата къща, където сега е и моята самостоятелна експозиция, като част от Националните есенни изложби. Беше наистина интересно да взаимодействам отново с това пространство но този път по друг повод и с нова цел – да съобразя как мога да работя с него.
– Какво според теб е значението на Националните есенни изложби за Пловдив в културен аспект?
Пловдив крайно се нуждае от подобен форум…и от още много сходни проекти на подобно и още по-високо ниво. По мои скромни наблюдения, града доста изостава спрямо столицата откъм брой и качество на събитията в полето на визуалните изкуства . Обикновено дори и да се случи нещо интересно по- често няма достатъчен отклик от публиката.
Есенните изложби са добър пример за последователност,цялостен подход при работа върху подобен тип събитие.
Инициативата подета в последните години от Галина Лардева да включва по един млад автор от/или свързан със Пловдив също е доста позитивен момент. Аз съм много благодарен за възможността да съм част от изложбите, тъй като знам колко е трудно понякога за един млад или неутвърден художник да намери шанс за изява. Трябва да се обръща повече внимание на младите, които опитват движат културата в България. В някои моменти е трудно… Дори понякога не става въпрос толкова за финанси и средства, а за самото отношение на хората, на институциите…
– Какво ти предстои от тук нататък и с какво би искал да се занимаваш в бъдеще?
Още този месец се очертава да бъда част от една колективна изложба в София. А през октомври предстои националният кръг на Шестия национален конкурс „Алианц България“ за живопис,скулптура и графика отново в София, за който се класирах, като победител в категория живопис в един от шестте регионални конкурса. Работя и по други лични проекти, но те са по напред във времето…
Разбира се най-много бих искал да имам възможността да бъда свободен артист.Това е доста трудно, но вярвам напълно постижимо с подходящата мотивация, целенасочени усилия,култивиране на едно професионално отношение,а може би и известна доза късмет.
Тук пак трябва да се спомене, че културният сектор в България не е сред най-добре устроените и това несъмнено създава допълнителна трудност. Но кой знае… промяната на каквото и да е било зависи от всеки от нас. Дори смятам,че напоследък има някакво бавно раздвижване дължащо се повече на независими пространства за изкуство отколкото на организациите на държавно ниво.
Имам също желание да задълбоча опита си в моята сфера извън България, дали продължавайки обучението си или под някаква друга форма.Мисля ,че би било изключително полезен опит.
Разбира се никога не можем да сме сигурни в бъдещето, но каквото и да поднася битието изкуството винаги може да бъде изход или нещо към което да се стреми човек, нещо отвъд.
ОЩЕ от авторите на Националните Есенни Изложби от 2018-та година може да видите
За автора
