Само преди дни романът му „432 херца” бе отличен с националната награда за съвременна литература ”Хеликон”
Ето какво сподели председателят на журито Калин Донков на официалното връчване на наградата:
„Наградата се присъжда за извисеността и хуманността на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа. Ако трябва да се доближим до образността на автора, в „432 херца” той е постигнал автентичните трептения, присъщи на най-красивата и магнетична литература. Да му пожелаем творческа сила и леко перо, а на романа му – милион читатели…”
Срещаме се и разговаряме с Недялко Славов в едно от любимите му пловдивски кафенета. Наоколо има само млади хора. Писателят се усмихва: „Погледни – има ли нещо по-хубаво от младите очи, от младите тела.”
Така започва краткия ни разговор, защото такава е договорката ни – само три въпроса.
Честито. Още една национална награда за книгите Ви, и то най-престижната. Защо писател като Вас избра Пловдив, а не столицата?
Защото това е моя град! Тук съм роден, живея на 50 метра от Одеона и Голямата базилика, на 100 метра от Форума и от Античния театър, на 300 метра от Римския стадион. Къде другаде може да ми се случи толкова вечност.
И критиката, и публиката са единодушни – „432 херца” е романът на 2015 година. Определят го като явление в съвременната ни литература. Половин година след излизането му и вече има второ преиздание. Очаквахте ли това? На какво се дължи успеха му?
Това трябва да кажат хората. Живеем в свят, в който хуманизма се демонтира и само творците могат да го спасят. Замислих този роман като рапорт пред хората на духа. Тази книга е за тях, тя е почит към Твореца. Вероятно това се оценява от читателя.
И последно. Какво бихте казали на нашите съграждани.
Каквото и да се случва, животът е надежда, животът е прекрасен! Даден ни е толкова за кратко, че е престъпно да не му се радваме. Това бих им казал. Благодаря на Господ, че всеки ден прекосявам едно малко, но велико, сякаш взето от филмите на Фелини пространство – очертано от хълмовете на Пловдив, Капана, Стария град, Марица. Мисля, че не бих написал и ред без тоя вълшебен свят.
Понякога откривам, че вървя през него и си тананикам ”Този град е измислен от Бога в миг на слънчево настроение!”
Още за романа "432 херца" можете да научите от ТУК.
За автора
