Отървете се от колегите си! Науката казва, че те ви правят мързеливи. Първо, забелязали ли сте, че добавянето на хора които да „помагат“ с натоварването, не изглежда да приключва работата по-бързо.
Многото ръце могат да улеснят работата, но те не я правят по-лека в правилното съотношение. Учените са забелязали и дори дефинирали с термин за това – „социален мързел“. Той се проявява в много групови проекти, когато добавянето на хора в мащабна или краткосрочна работа, не вдига темпото толкова, колкото би трябвало.
Когато става въпрос за групова динамика, има много причини за това. Големите групи поставят собствените си логистични проблеми на ресурси и комуникация. Тогава драмата избухва с всички сили. Всичко от което зависи е един спор, или човек, за да забави драматично цялата група. (Това може да струва серия от експерименти, всеки сам по себе си. Колко голяма може да бъде групата, статистически погледнато, за да не си вредим едни на други?).
Тези проблеми са конструктивни и комплексни, а ефектът на Рингелман е основен, и изглежда – присъщ. Макс Рингелман, професор по агрикултурно инженерство, първи направи опит да определи количествено защо умножаването на броя на хората, изпълняващи една задача, не изглежда да прави задачата пет пъти по-постижима. Той прави един прост експеримент – група от хора дърпат въже, на което е прикрепен силомер. Първият път те дърпат поотделно, след което – заедно. Трима души използват единичната човешка сила 2 пъти и половина, докато 8 души – едва 4 пъти. Тоест колкото повече хора дърпат въжето, толкова по-малко е индивидуалното усилие.
Е, до колко е могъща силата на колективната работа и не излиза ли отново на преден план добре познатата максима „По-добре да си го свърша сам, защото никой няма да го направи по-добре от мен“?
За автора
