Петър Чухов: Време е творецът да стане по-смирен

Най-новата поетична книга на Петър Чухов е „Сбогуване с нарцисизма“ (изд. „Жанет-45“)

Авторът признава, че това сбогуване не е възможно, но пък от опитите се раждат интересни резултати. Това е 13-та поетична книга на писателя, а последната му засега книга с проза „Камуфлаж“ се появи миналата година. 

От кога се сбогуваш с нарцизима и защо?

Имаше една песен на Бийтълс, в която се пееше нещо от сорта: „You say goodbye and I say hello“. В случая това сбогуване е нещо подобно. Наистина във всеки момент, когато кажеш сбогом на нарцисизма, в следващия той ти казва „Здрасти“. Това е един процес, не е едно веднъж завинаги изразено действие и не би могло да е, особено за творците. Аз смятам, че всеки човек е творец, така или иначе. Въпросът е човек да не попадне изцяло под влияние на нарцисизма, а до го използва за вдъхновение. Творчеството се нуждае от усещане за някакъв тип значимост, така че един творец може да е в битността си на нарцис поне в част от времето,  когато твори.

Може и да бъде здравословно?

В малки количества лекува, в големи количества убива. Тази сентенция е много подходяща, според мен, за нарцисизма. Като извор на вдъхновение и някакъв вид творческо самочувствие – това е важно нещо. Като житейска философия, отношение към света и околните е пагубно и води до прекъсване на комуникацията и до изолация.

Но човек има нужда и да бъде нехаресван. И това за мен е основен ключов проблем, как да свикнем с нехаресването. В някаква степен приемането на нехаресването, приветстването на нехаресването е много важен елемент от съзряването на личността. Няма нищо лошо в това да не те харесват или да не се харесваш. Лошото е, ако смяташ, че винаги трябва да те харесват и да се харесваш.

Как става това преминаване при теб от поезия в проза и обратното?

И в музика… Преминава плавно. Аз обикновено не пиша в класически стих и се опитвам да пиша и наративна поезия и поетична проза. Почти винаги допирните точки са много и границите се размиват. Правил съм си експерименти с текст, който съм писал като поетична проза – той би могъл съвсем спокойно да се структурира в стих. Както и обратното. В днешно време разделението на жанровете е много условно. Някои неща спокойно биха могли да се подведат под един или друг етикет, а това не е важно в случая, важно е какво се изразява в тях.

А какво си изразил в новата ти поетична книга?

Точно тази умора на желанието на повечето от нас да бъдем непрестанно във фокуса на вниманието, дали на широката аудитория, ако сме творци или на близките си, ако сме хора, неизкушени от творчеството. Но повече или по-малко всеки от нас смята, че това, което прави е значимо и той има право да изисква останалите да му придават същата важност. Преди години в едно интервю на въпрос каква е основната заблуда в сферата, в която се занимавам, бях отговорил, че основната заблуда е това, че моето творчество е важно за другите. Според мен, това е основна заблуда за всеки творец. Че неговото творчество е важно за останалите, в същата степен, в която е важно за него. 

Това, което се опитам да правя, е да изляза от тази позиция, и да приема, че моите неща и моят живот и самият аз съм в същата позиция, както тази на всички останали хора. Което е единствената адекватна позиция днес, когато живеем в глобалната мрежа и където всеки един може да сподели свое произведение, мисъл, снимка във фейсбук, и би поел същата доза внимание, както един творец. Творецът вече трябва да се научи на скромност и на това, че той не е месия, не стои на пеидестал, и да не изисква другите да стоят долу и да изразяват своето чинно почитание към него.

Има и творци, които не искат да показват, което правят?

Това си е творческа позиция. Аз, например смятам, че това е неподходяща позиция за мен. Без аз да искам да се натрапвам като автор, независимо дали е музика или литература, бих искал това, което правя да стигне до читатели или слушатели, защото за мен  комуникативността е основна.  Както, когато си говорим с теб или с друг, ние не искаме другият да ни се възхищава от това, което сме казали, но все пак искаме да бъдем чути и да се получи някакъв диалог. По същият начин е с творчеството. Казваш нещо и очакваш да получиш отговор. Най-тъжно да не получиш такъв.

Получаваш ли често отговори?

Да, за това и продължавам да се занимавам. Най-ценни са отговорите, които създават предпоставки за продължаващ диалог. Защото дори и най-възхитените коментари, ако не пробуждат диалог, след това са безсмислени. Пълното отрицание – също не създава нагласа за диалог. Тъй, че за мен е най-добре, ако някой ми върне топката, независимо дали с друго произведение, с критически текст или приятелски разговор.  Поводът може да бъде това, което аз съм направил, но след това този разговор може да се прехвърли в съвсем други сфери. Аз приемам всяка една творба, като повод за разговор, който далеч надхвърля нейните рамки и за мен това е важно да се случва.

Чие дело е корицата на „Сбогуване с нарцисизма“?

Корицата и цялото оформление е на Капка Кънева и аз съм възхитен от това, което тя е направила. Тя беше оформител и на предишната ми книга с проза „Камуфлаж“. Капка Кънева усеща и знае как да изрази това, което е в текста, за да го превърне в образ. Така, че всъщност корицата и оформлението на книгата да бъдат една врата към текста и евентуално към смисъла в него.

Вашият коментар