Рене Карабаш: Вътрешният свят не е изолиран от социалния контекст на времето

Рене Карабаш е родена през 1989-та година. Учи във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Там завършва приложна лингвистика, след което учи и живее в Анже, Франция. През 2015 година печели първа награда за белетристика на 38-ия Национален студентски литературен конкурс в Шумен. Творчеството ѝ е публикувано на много места, сред които Литературен вестник, Liternet, Литературен клуб и други. Живее в София и не крие голямата си любов към театъра. През 2015 издава дебютната си стихосбирка „Хълбоци и пеперуди”. 

„Самоизпитание на опита в езика: опит да се улови ероса на неуловимото – настойчивото, натрапчивото, непреодолимото – усещане, когато си вече, и необратимо в негов плен. Картография на телата думи, която трогва и разтрогва” споделя Боян Манчев относно „Хълбоци и пеперуди”

Пловдивската премиера на „Хълбоци и пеперуди” ще се състои на 22 октомври от 19:00 в клуб „Библиотеката”, част от програмата на Код червено: литература. 

Предстои пловдивската премиера на дебютната ти стихосбирка. Какво е за теб тази първа книга?

-А за теб какво е първото ти влюбване?

Има ли автори, които са повлияли върху творчеството ти и изграждането ти като читател и автор?

 Разбира се.  Предимно писатели мъже са повлияли стилът ми на писане – български и чужди.  Може би точно това мъжко литературно присъствие в живота ми е една от причините да пиша толкова  „сурово“, както се бяха изразили в последното интервю, което дадох.  За творчество е рано да говоря. Ще го обсъдим след 20-30 години, живот, здраве и трезва мисъл.

Кои са хълбоците и пеперудите на твоя живот?

 Тези, които са за всички останали. Хълбок – страничната част на тялото между ребрата и тазовите кости. За пеперудите ми изрично искам да подчертая, че са нощни, от онези дето, като ги убиеш оставят прах по ръцете или се изпържват на някоя нощна лампа. Вие знаете, нощните пеперуди са биологично семейство насекоми от разред пеперуди (Lepidoptera), ларвите им са сравнително големи, а някои видове нощни пеперуди имат земеровни ларви, които поразяват корени на растения, хълбоци. Светлината ги привлича, активни са нощем.

В „Хълбоци и пеперуди” си се вградила като камък, показала си се с „хастара навън”, поезията ти е лична. Защо, според теб, хората сякаш предпочитат да четат (и понякога да пишат) повече за вътрешния си свят и не се интересуват дотолкова от социалния контекст на времето?

 Мисля, че вътрешният свят не е съвсем изолиран от социалния контекст на времето. Дори обратното. Ето: ако можех  да пиша, когато съм се родила,  през 89-та година, щях да напиша това „цензура….му…нямам купони за шунка“, което значи, че равновесието на вътрешния свят на лирическия герой е нарушено поради редица ограничения от времето. Докато днес мога просто да напиша „майната му, отивам да си купя шунка“. Някак по-борисвианско и удовлетворително звучи, нали?

Как си представяш събирателния образ на твоя читател?

 Трудно ми е да отговоря. Четат ме много различни хора, по възраст, интереси и т.н. Но мога да ви кажа какъв искам да бъде идеалният ми читател: стои си той в стаята, с книгата ми, взима я, поглежда я, хвърля я на леглото и си казва, що ли не отида да изпия една бира! После се връща, защото е забравил нещо. Не са ключовете за колата.

Вашият коментар