Слънчев лъч от стъкло, огледало и камък от Милена Бочукова на Есенните изложби

Милена Бочукова завършва специалност скулптура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1986 година, след което се развива активно като скулптор. Тя е един от авторите, които са поканени да участват в тазгодишния проект „Огледало“, чийто куратор е доц.  д-р Галина Лардева. В рамките на Националните есенни изложби 2016 година нейните творби ще бъдат експонирани в двора на къща Мексиканско изкуство. 

Как възприемате концепцията на проекта „Огледало“ в рамките на Националните есенни изложби в Пловдив 2016?

Концепцията на проекта „Огледало“ ми допадна не само с темата си, но и с възможността да бъде показана нейната интерпретация от различни автори, от различни поколения, работещи в различни видове изкуства, носещи  свое специфично звучене.

С какво Ви привлече тази тема?

Всяка тема може да бъде интерпретирана по безброй начини и причината за това е, че ние отразяваме по много различен начин действителността. Сътворяваме своя действителност, пречупена през нашия филтър. Така светът, какъвто го интерпретираме е огледало срещу нас.
Точно за това бих казала, че тази тема е обединяваща много други. 

Създавате деликатни, изчистени форми. Как е застъпена идеята за огледалото във Вашите скулптури?

Любовта ми към природата ме подтикна да спра вниманието си на отраженията, които създават слънцето и водата. Един слънчев лъч от стъкло, огледало и камък ще бъде в центъра на шест водни огледала.

Експериментът да работя със стъкло и огледало ми донесе голямо удоволствие.

Скулптурите Ви отправят зрителя към едно пътуване извън времето, връщат го към изначалната същност на сътворението, интерпретиращи от физически до духовни измерения. Как постигате това внушение? Използвате камък и дебело стъкло, разкажете ни за символиката на материала.

Винаги са ме привличали простите изначални неща, отдалечени от „писъка на времето“. Колкото повече усложняваме живота си, уж за да го разкрасим, толкова повече губим връзката си с него. Точно за това предпочитам първичността на камъка. Стъклото включих този път като едно фино противопоставяне в хармония с живота на отраженията, които носи огледалото.

Зад привидната статика на скулптурите Ви стои модерен, анализаторски, естетски поглед на човек, който не се колебае да експериментира с материала и формата. Каква е стиловата Ви насока?

Целият живот е един експеримент, който ни дава безценен опит, а за мен екпериментът е също така и удоволствие, защото го включвам във всичко, с което се занимавам.

Различните скулптурни материали са като инструментите в един оркестър. Всеки носи неповторим и специфичен тембър, носи звучаща по изключителен начин душа.

Ако доловиш това, може да сътвориш симфония. Колкото до стиловата ми насока, мисля, че моята работа е да въплъщавам в материал чувствата и идеите си, а на изкуствоведите – да теоретизират творчеството. 

Какви според Вас са актуалните аспекти в развитието на съвременната скулптура в България? 

Актуалността е нещо, което се търси в момента, което създава стила на съответното време, определя модата в изкуството и останалите области на живота, но всички знаем, че това са временни неща. Това е само външната форма. Сменят се времена и стилове. Ако един художник е актуален, със сигурност ще има успех, но много по-важно е дали влагаме нещо повече от съвременна форма в това, което правим.

В този смисъл аз се интересувам повече от нещата, които можем да вложим в работата си отвъд приятното формообразуване. 

Още за предстоящите Есенни изложби може да видите ТУК.

Вашият коментар