Датският архитект Ян Геел, едно от водещите имена в градското планиране представя книгата си "Градове за хората" у нас и изнесе лекция на форума One Architecture Week, който се проведе в Пловдив.
Архитектът е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право.
Неговите проекти за подобряване на градската среда са приложени в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Маскат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско, Сиатъл и Ню Йорк, Москва.
Какви са отличителните черти на един здравословен и безопасен град?
По целия свят акцентът се сменя – от градове, които са фокусирани върху автомобила към такива с фокус удобен публичен транспорт и велосипеди. Може би ще се изненадате, но пикът на автомобилното движение в световен мащаб беше през 2009, оттогава хората използват все по-малко този начин на придвижване в града. Това е наистина сензационно. Следващото поколение в Америка ще има по-малко автомобили и шофьори, от предишното, и от моето поколение. Колите, като начин за мобилност в градовете не са много мъдро нещо, това е остаряла технология. Има ред причини за това – използва повече ресурси и е по-скъпо, увеличава замърсяването на околната среда и е проблем за здравето на хората. В моята презентация по време на One Architecture Week ще покажа как в Копенхаген 45 процента от придвижването в града се случва с велосипеди и използването на автомобили е драстично намаляло.
У нас, за съжаление, това какво да се случва в градската среда се определя преди всичко от бизнеса, а не от самите граждани или архитектите. Това дали подлежи на промяна?
Мисля, че ситуацията може да се променя. През живота си съм видял много градове, които са тръгнали по различен път. Градът, с който напоследък работя е Москва. Когато започнах да консултирам кмета на Москва през 2012 ситуацията беше адска- беше пълно с автомобили и паркинги. След 4 години, сега, може да видите, че се е случило едно малко чудо. Много места има за пешеходци, колите са преместени, има велосипедни алеи, дори на много места са махнали билбордите, които замърсяват визуалната среда. Същото нещо се случи и в Ню Йорк, където бях консултант, то на тях им отне 8 години да направят онова, което в Москва сториха за 4, защото естествено в Америка е много по-ефективна демокрацията. Много градове направиха впечатляващи трансформации. На първо място Копенхаген, където работя повече от 50 години. Но градове като Мелбърн, Сидни, Аделейт в Австралия, са постигнали абсолютни чудеса. Навсякъде по света хората не са много щастливи с твърде много трафик, замърсяване и стрес и са все по-загрижени с качеството на климата, със здравословния начин на живот. Ние виждаме тази променя да се случва навсякъде по света с различни темпове.
Мисля, че големият въпрос днес е градът да е по-удобен за живеене, с по-високо качество на средата. Градовете трябва да се грижат за хората, да обичат хората. Да правим доволни хората, а не автомобилите. Това е вчерашна политика, отживелица.
Архитектурата и градското планиране имат огромно влияние върху това какво хората ще правят в определено място. Първо ние създаваме градовете, а след това градовете създават нас. Големият въпрос е какво градът кани хората да правят. Поканата каква е. Хората слушат много внимателно, ако градът е сериозен и поканата е сериозна. Ако, например, имаме все повече пътища, след 10 години ще имаме повече автомобили, ако градите велосипеди алеи, ще има повече велосипедисти, това вече ние известно. Дори написах книга как да го постигнем.
Вече съм работил в 250 града и навсякъде първоначално казват „Това е добре, но нямам как да стане в този град. Защото ние много обичаме колите си и нищо никога не може да се промени“. Но когато започнем промените се разбира, че хората обичат и децата си, и родителите си, и самите себе си и че има друг начин да използваме градовете си. В Мексико е невъзможно да се придвижиш от единия край до другия. Там сега хората стоят в трафик 4-5 часа дневно. Това качество на живот ли го наричате? Може да се справим много по-добре. Не работим от един ден за следващия. Вашите управници ще чуят какво е направено в Москва или Ню Йорк и ще си кажат „Ние тук глупави ли сме, в крайна сметка?“. Но много е важно гражданите, които всеки ден се сблъскват с проблемите в средата и ги е страх да не ги блъсне кола, примерно, да започнат да питат политиците „Можете ли да направите нещо по-добро за нас?“. Много от тези промени са се случили, заради това, че са хората вече са уморени от старите натрупани проблеми в местата, в които живеят. Сега всеки ден е малко по-зле от предишния. Живея в Копенхаген, откакто се ожених преди 54 години и трябва да ви кажа, че всяка сутрин градът е по-добър отколкото е бил вчера. Това значи, че градът, който ще дадем на нашите деца и внуци е по-добър, от този, в който аз заживях преди 50 год. Много градове стават все по-лоши с всеки изминат ден, а това не трябва да се случва.
Давате често пример Венеция като жив, устойчив, безопасен, здравословен град – защо?
Венеция е направена от хората за хората. Там е добре за всички поколения, децата има къде да играят, хората къде да се срещат. Няма автомобили. Всичко след Венеция е компромис. Има малко проблеми с мостовете, с придвижването за инвалиди, но като цяло това е пример за град за хората. Град за разходки, за разговори, за игри. Има такава транспортна система, която е направена така, че да е максимално удобна за хората.
Водеща снимка © Gene Driskell
За автора
