С началото на новата годинa дойде и моментът за първата премиера от програмата на МаскАрт – „Нашата голяма френска сватба“
Една комедия за различията, подмяната на устойчивите ценности с модернистичните влияния на масовата култура. Представлението заговори за актуалния в последните години и особено в последните дни въпрос, свързан с трнассексуалността. Със смях през сълзи бяха подложени на изпитание семейните величините „майка“ и „баща“ , както и сексуалните и брачните взаимоотношения на новото време.
Преди представлението поговорихме с част от актьорския състав на „Нашата голяма френска сватба“ . Въпреки че не искаха да издават тайните съставки от театралната кухня, ето какво споделиха пред нашия екип Христо и Светлана Бонин, Герасим Георгиев (Геро) и Евелин Костова.
Разкажете ни малко повече за предстоящата постановка, смятате ли, че ще се хареса на пловдивската публика?
Светлана Бонин: Трябва да отбележим, че това е 10-тото юбилейно представление и премиерно за Пловдив. Досега,където сме го играли из България, се радва на голям успех и сме убедени, че тази вечер хората страшно много ще го харесат и ще се забавляват. Сложили сме и следващи дати, който не е успял днес да влезе може да си купи билети за следващото представление, така че ще ги очакваме.
Лесно ли се „спогодихте“ с вашия персонаж (към Светлана)?
Не, защото тази героиня, която аз играя, е много различна от мен или поне аз така смятам. Труден беше процесът, но с режисьор като Асен Блатечки се работи лесно и успяхме да направим героите в представлението.
Темата за любовта клише ли е ?
Светлана: Не е клише, любовта е по-силна от всичко и тя е в основата на всичко. Представлението е направено с много любов.
Христо: Тя е навсякъде и без нея няма как.
А по отношение на сватбата, от гледна точка на предстоящото представление, можем ли да кажем, че е отживелица?
Христо: Ако зрителите очакват, че ще видят сватба, на това представление няма да има сватба, няма да има ядене и пиене, а по-скоро много забавление около подготовката на въпросните две сватби.
Светлана: Не, сватба ще има, но тя ще е много различна от клишето.
Имаше ли интересни моменти по време на репетициите?
Христо: Сериозни катаклизми не е имало, ние страшно много се забавлявахме, докато репетирахме. Интересните моменти са по време на самото представление. Зрителите ще усетят, че ние, забавлявайки се, понякога просто не се удържаме и трудно продължаваме напред, но това са нормални неща и са сладки.
Герасим Георгиев (Геро) беше в епицентъра на сатиричната вихрушка на сцената. Той разплака (от смях) пловдивската публиката и не я остави да си поеме дъх от забава. Преди представлението той сподели, че и преди е играл ролята на депутата Албер и доста го харесва, като тайничко се надява и той да има симпатия към него.
Сватбата, за която става дума, типична ли е?
Ами сигурно в замисъла си е типична, но се оказва накрая, че не е много типична сватба. Хубаво е, че има добро намерение едни хора да се съберат, но между тях се случват едни особени неща. Миналото изскача, което хвърля в шок всички. Интересно е, защото е много отворено представлението като възгледи за съвременно ни общество. Засяга доста богата палитра от всякакви хора. Сега нали е модерно в България за третия пол да се говори и за това става дума в представлението.
Тъй като постановката е френска, само французите ли имат афинитет към темата за третия пол в драматургията или напротив?
Аз не ги деля на французи, англичани, българи, а на добри писачи, които могат да се изразяват добре, а тези двамата хора (Жан Жак Брикер и Морис Ласег) се справят прекрасно. Когато едни хора излизат на сцената и играят истински без да понтират, винаги се получава добре.
Ролята на закачливата гувернантка в „Моята голяма френска сватба“ представи Евелин Костова. Изпълнението беше посрещнато с бурни овации, а провокативното й държание на сцената развесели зрителите. Тя гордо заяви, че нейният персонаж е най-хубавият и с времето се е научила да обиква всяка роля. А въплъщението в ролята на Жорсет е било интересно и забавно. Според думите й, с течение на времето с актьорския състав са се споили до такава степен, че се разбират само с една дума.
Ако трябва да избереш едно от посланията в постановка, кое би било то?
По-глобално, да обичаме различията на хората. Ако обичаш един човек в неговата същност, можеш да преглътнеш различията, с които той идва.
За автора
