Концертите по време на Капана Фест събраха групи от 6 националности, а една от тях бе младата NU/ANCE или „българската U2“, както много техни почитатели обичат да ги наричат
„Българските U2” притежават неповторим заряд, безспорен талант и професионализъм, който се среща рядко в млади групи като тях, но пък е фундаментален за успеха им. Всъщност те не са копие или подобие на U2, а уникални български изпълнители, с които можем да се гордеем, защото потенциалът им е голям. Преди ние да се запознаем с тях, техните вдъхновяващи парчета вече бяха пълнили със заряд сцените на големи музикални фестивали в България, а и извън страната като фестивала “Gitarijada” в Зайчар, Сърбия.
Момчетата станаха част от втората вечер на Капана фест, като направиха наистина запомнящо участие на рок сцената пред стотици пловдивчани и гости на града. Ето какво споделиха преди концерта Борис Иванакиев, Денислав Попов, Теодор Иванов и Борис Малеванов:
Започнали сте само преди две години, а вече сте едни от най-търсените групи за участия. Как стигнахте това ниво на звучене и професионализъм за такова време? Кога всъщност започнахте подготовка?
Борис И.: Започнахме с много добро сработване помежду си, откакто групата е в този състав и ни отне известно време, в което музиката ни се колебаеше между различни стилове, оформяйки този, който можем да покажем днес. Нашият стил. И след като постигнахме една добра основа, всичко останало беше надграждане. Взимахме пример от най-големите: Muse, Nine Inch Nails, взимахме пример и от групи, които са пример за нас в България, каквато е JEREMY?. Както е казал Артур Онегер: „Както в другите изкуства, така и в музиката имаме правила, които сме научили и наследили от майсторите. Излишно е да разбиваме врати, които можем да отворим.“
Дени: Още като ми се роди идеята за рок‘н‘рол банда, знаех, че трябва на първо място да се намерят правилните хора. Това всъщност е доста банално изказване, но е самата истина. Ако намериш правилните хора със същата визия, като твоята, всичко става по-лесно. Оттам-нататък много свирене. Много “jam” сесии, много идеи за авторски песни – от всичко по много.
Тедо: Още от първата ни репетиция в този състав нещата започнаха да се получават много бързо и някак си с известна доза лекота. Едно от най-важните неща за една група е да намери своя звук, което не зависи само от музикалната грамотност, която четирима души притежават, но и от това как те общуват помежду си. Според мен причината за това да бъдем там, където сме, е, че успяхме да създадем страхотна творческа/работна среда и най-вече виждаме смисъл в това, което правим и го правим с любов и отдаденост. Всеки един от нас успява да предаде емоциите, мислите и чувствата си в музиката ни и крайният продукт от този процес е нещо интересно, нещо ново и амбициозно. Естествено има го и факта, че прекарваме по-голямата част от денонощието в репетиционната, отколкото по домовете си.
Борис М.: Много ще се радваме, ако наистина успяваме да оставим такова впечатление у хората, че сме търсена банда и наистина макар и за крехките ни години има доза професионализъм в нас, който се надявам все повече да расте с времето. След като бяхме сигурни, че сме намерили правилните хора, които оформиха перфектно сферата в бандата ни преди 2 години, започнахме просто да репетираме и да работим здраво по отношение създаване на авторска музика. Дълго време експериментирахме и пробвахме различни неща, докато в един момент не създадохме и няколко авторски парчета, след което записахме едно от тях – дебютният ни сингъл „Daylight”. С него научихме и видяхме страшно много неща, които искахме да подобрим при следваща продукция. Така осъзнахме, че имаме нужда от външна намеса – някой, който има повече опит в сферата и може да ни даде нужния опит. Така след известно търсене и опити с различни хора в един момент започнахме да работим с нашите продуценти, група JEREMY?, които ни бяха направили силно впечатление с това, което те правят много преди всъщност да започнем да работим заедно. Когато усетихме и двете страни, че сме готови, изобщо не се замислихме и просто започнахме да действаме. Оттам насетне нещата за нас като група се промениха в много аспекти. Поставихме си задачи и срокове и ги изпълнихме успешно. Успяхме да създадем един наистина качествен продукт в лицето на новия ни сингъл “Falling Down” , какъвто винаги сме искали – от композиция на парчето, през звукозапис, до изготвянето на професионален видео клип (за което сме благодарни на Лора Мушева – режисьор и всички останали, които бяха замесени) до завършването и лансирането му като продукт. Надяваме се, че заедно с тях, а и с други изгряващи български банди като Bears and Hunters, Dead Man’s Hat, Hayes and Y и т.н. успяваме да покажем едно качествено ниво на българската алтернативна рок сцена в днешно време, което би могло да е конкурентно и на по-развити пазари от българския.
Как успявате да сработите в екип? Коя е тайната на вашия успешен екип?
Борис И.: Не мога да кажа, че има тайна, но със сигурност за това допринася фактът, че не възприемаме правенето на музика само като работен процес. Да, идва моментът, в който трябва да се свърши и малко работа, но обикновено не се събираме „да си изсвирим парчетата и да си ходим“. Ние сме приятели, разбираме се добре и се събираме, за да общуваме помежду си. Музиката идва впоследствие – от само себе си.
Дени: Честно казано няма някаква тайна съставка или секретен код (смее се). Ако ти харесват хората около теб и искаш да прекарваш време с тях, значи това е екипът ти. Разбирателството в един екип е много важно. Още от самото начало започнахме да имаме ритуали преди всяка репетиция. Не знам дали ритуал е пресилена дума, но нещо от тоя сорт (смее се).Това е само по себе си показателно. Нещото, според мен, което е движещата сила в нашата банда е, че всеки от нас е толкова различен, колкото не можете да си представите (смее се). Винаги е интересно да бъдеш сред хора, които ги познаваш до болка и пак не знаеш кога ще те изненадат с нещо.
Тедо: Едно от нещата, които са доста интересни при нас е, че като характер всеки един се отличава от другите, а пък това е нещото, което успява да ни свърже най-много в музиката. Когато започнахме бяхме много различни и нещото, което най-много успя да ни свърже е любовта към музиката и разбирането на факта, че сме тръгнали по един много дълъг и труден път, изпълнен с пречки и препятствия. Въпреки, че сме заедно само от две години, никой от нас не е позволявал на личните му интереси да надминат тези на групата, което според мен ни позволи да изградим уважение един към друг, както и към хората, с които работим.
Борис М.: Честно казано според мен никога не сме имали тайна. Просто се получи ей така от нищото и се сработихме. Усетихме се и в течение на времето си станахме много близки. Опитваме се да прекарваме колкото се може повече време заедно и да създаваме наши си моменти, а не само когато свирим. Това много помага за един екип. Много е хубаво за една банда, когато е на път – чувството е неописуемо. Мисля че сега като следваща крачка ни е нужно и да поживеем заедно на едно място, смятам че имаме нужда от това. Едно е да прекарвате време заедно, но е и други всеки ден да се събуждате под един покрив и …. да делите една тоалетна (ха-ха)!
Често бивате сравнявани с U2 и Muse. Харесват ли ви тези сравнения?
Борис И.: Да си на 20 и няколко години и да те сравняват с групи с десетилетия опит в бранша – това е мечта. Със сигурност се отразява добре на самочувствието ни като млади музиканти, правещи първите си крачки в професионална среда, но и работим здраво, за да оправдаем това, което казват за нас.
Дени: Моите идоли са “Muse”, за U2 е излишно да се говори. Да бъда сравняван с тях е нещо невероятно, но в същото време, честно казано, не искам да бъда сравняван с никого (което е неизбежно). Искам просто един ден хората, като чуят нещо наше да кажат това са NU/ANCE.
Тедо: Естествено, че ни харесват. Това са две от най-големите и успешни групи в историята на музиката. За да успееш в този бизнес трябва да си оригинален и иновативен, нещо, което тези две групи са доказали и да бъдем сравнявани с тях е нещо страхотно.
Борис М. Много е яко за една млада банда да бъде сравнявана с групи от този ранг. Така или иначе всички сме повлияни от нещо и то в повечето случаи се отразява и на собственото ти творчество. Най-важното е обаче да умееш да покажеш и нещо от себе си, тогава вече започва да прилича и на собствен стил.
Наскоро излезе новият ви сингъл “Falling Down”. Каква е символиката на падането за вас?
Борис И.: За мен Falling Down е точката на пречупване в живота. Момент, който встъпва в живота ти и променя мирогледа ти до самия край. Би могъл да е и емоционален колапс, какъвто не си изпитвал никога досега и който ти показва с колко малки и незначителни са били проблемите, с които си се сблъсквал досега. Но това, което не те убива те прави по-силен. Можеш да промениш собствената си реалност, можеш да се измъкнеш, има надежда. Пропадането е именно това, което трябва да ти даде сила да се изправиш отново на крака, да се изплуваш обратно на повърхността и да продължиш напред, въпреки всичко, което те дърпа надолу.
Дени: Падането/пропадането в един момент от живота е неизбежно, но всеки един човек трябва да намери сили да се изправи – за мен лично това казва песента. Хубавото при нас е (това много пъти сме го коментирали помежду си), че всеки човек, който чете наш текст или слуша авторска ни музика, може да си намери собствено значение. Това е всъщност изкуството, за един това може да е едно, за друг – друго. Така че хората могат и да не се съобразяват с това, което ние си мислим, че мислим (смее се).
Тедо: Метафоричното падене за мен е нещо, през което всеки един човек минава.То е изпит за силата на характера и човечността. Всеки се сблъсква с лоши и негативни преживявания и всеки може да падне, трудно е да се изправиш. Тогава, в момента на изправяне, успяваш наистина да опознаеш себе си и да израстнеш емоционално като човешко същество.
Борис М.: Символиката на падането винаги свързвам с част от диаграмата на една синусоида, наречена живот. В него винаги имаме както пикови точки горе, така имаме и падения. Това е просто един процес/момент/състояние, през което трябва да се мине. Моментното състояние на “Falling Down”, след което състояние се изправяш пъти по-силен.
Кога планирате своя първи албум?
Борис И.: Опитвам се да не мисля толкова напред. Албумът е огромна крачка в кариерата на една група. На този етап планираме EP (краткосвирещ албум) , което да излезе до края на годината. Нека първо направим по-малката крачка и да видим докъде ще ни доведе.
Дени: Албумът е нещо велико за една рок‘н‘рол банда, но все още не мислим толкова напред. Сега се мисли за предстоящите ни записи по дебютното ни EP и може би след това ще седнем да мислим по-сериозно за албум.
Тедо: Още няма определена дата, първо ни предстои да издадем ЕP, което ще се случи края на тази година, а вече другата година, ако всичко се развива по план ще влезем в студиото да запишем и албум.
Борис М.: Вече работим по демо записите на песните, които ще бъдат включени в дебютното ни EP което сме планирали да излезне до края на годината. Продуценти на музикалния материал отново ще бъдат JEREMY?. Не бих искал да разкриваме повече тайни от кухнята, но определено не искаме да държим хората дълго време гладни що се отнася до музика!
Какво е вашето усещане за българската публика и има ли разлика с тази навън?
Борис И.: Не мога да разделям хората. Хората са си хора. Досега, освен в България сме се представяли и в Гърция и в Сърбия. Да, разбира се, че има разлики в много отношения, но това е нещо нормално. В крайна сметка, публиката иска музика, която да й достави удоволствие. С NU/ANCE сме се радвали на изключително топло посрещане както на българската сцена, така и в чужбина.
Дени: Единственото, което ще кажа по този въпрос е, че много силно ми се иска хората, като цяло, да започнат наистина да оценяват авторската музика на дадена банда, дори и след това да не могат да я открият в интернет пространството – отиди при тях след гиг-а, питай ги обменете си 3, 4 думи. Това, че не знаеш дадена песен, не означава, че не може да куфееш на нея или да танцуваш, или да подскачаш.
Тедо: Естествено, че има. До сега, освен в България, сме имали концерти в Сърбия и Гърция и впечатлението, с което съм останал е, че българската публика приема новото и непознато по-трудно от другите държави, в които сме били до сега. Хубавото е, че все повече и повече успяваме да предизвикаме техния интерес, което ни радва изключително много.
Борис М.: Българската публика е страхотна и преди и сега все още съм на мнението, че ние си оставаме една от най-живите и енергични публики в света, купонджии сме си. Разликата между нашата и гръцката публика, например, е че там приемат много добре авторската ти музика, дори и да не са я чували преди това, ако им хареса – веднага ти стават фенове. При българската има този момент, че трябва по-внимателно да се подхожда с нея. Хората тук обичат да чуят от теб нещо, което им е познато вече и тогава да им покажеш твоето собствено. Това със сигурност не сме го измислили ние, но смятам че има какво да се подобрява.
Кое е най-якото място, на което сте имали концерт?
Борис И.: Както вече казах, с групата сме посрещани топло на достатъчно места. За нас винаги е било огромно удоволствие да сме на сцена, без значение колко голяма е тя, или колко голяма е публиката, пред която свирим. Но признавам, че и мащабът си казва думата. Участието ни в Зайчар, Сърбия на фестивала “Gitarijada” е навярно най-голямото ни до момента. На огромна сцена и пред многобройна публика. Беше изключително изживяване и за четиримата от нас и силно се надявам в скоро време, ако не надхвърлим мащабите на тогавашното си изпълнение, то поне да ги повторим.
Дени: Свирили сме на доста места, но бих казал две три места, на които просто беше уникално. Като бяхме в Сърбия не толкова хората, а самата сцена, беше огромна, винаги съм си мечтал да свиря на такава сцена и се надявам оттук насетне да зачестяват тези участия (смее се). На премиерата на “Falling Down” публиката беше невероятна и аз като човек много се изкефих на всичко. Последното място, което ще кажа е “After Fest” – там беше размазващо. Времето беше ужасно –преди концерта се изля един порой (след концерта също) Нямаше хиляди хора, но хората, които бяха останали да ни слушат (които не бяха малко) вдигнаха шум все едно бяхме на “Glastonbury” – беше велико и никога няма да го забравя.
Тедо: За мен най-якия концерт, който сме имали е участието ни на петдесетото издание на най-големия рок фестивал в Сърбия – “Gitarijada 2016”.Tам успяхме да свирим на стадион на сцена и представихме България във финала на Battle of the bands. Успяхме да се запознаем с много други групи и хора от музикалната индустрия и получихме страхотни отзиви за музиката и звученето ни.
Борис М.: Определено най-якото място за мен, на което сме свирили беше Gitarijada, който се провежда в град Зайчар, Сърбия. Там имахме възможността да представяме България на финалите в конкурсната част на 50-юбилейно издание на фестивала. Беше изключително преживяване за нас като банда и ще го помним винаги. Свирихме два поредни дни, като на първия ден бяхме на полу-финал, а след това стигнахме и до финалите и се наредихме в челната петорка. Това е голяма победа за нас. От една страна, защото влизайки във финалите станахме първата българска група, която е стигала до финал в историята на фестивала и това, че имахме възможността на този етап от развитието си като група да стъпим на такава огромна сцена. Това е безспорно много голям и ценен опит за нас.
Още музикални събития в Пловдив може да видите в Plovdivclubs.com
За автора
