Днес е петнайсетия ден на протести срещу стъкменото правителство. Дни в които имаше от всичко – песни, танци, усмивки, безумни политически ходове и арогантно поведение. Дни, в които българското общество показа, че умее да защитава правата си.
Поводът, който изкара хората на улиците беше назначаването на Делян Пеевски, известен с нечисти сделки и връзки с мафиотски организации, за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Разбира се жестока и немислима грешка от страна на новото правителство, което твърде бързо се сблъска с хорското неодобрение и му се наложи да се справя с изключително извънредни ситуации. Но всеки трябва да поема последиците от решенията си…, а последиците бяха призиви за оставка и промяна на държавния модел на управление.
Всеки, наблюдаващ протестите, категорично твърди, че този път те са различни. Различават се с това, че не били социални, а за първи път обществото организира политически протест, с искания за промяна не на заплати, цени на тока или майчинските, а промяна на системата на управление. И действително тези твърдения са верни, но протестите се отличават и нещо много важно – те са интелигентни.
Без да искам да обидя никого, но февруарските събития бяха продиктувани от немотията, а тя знаем, че изважда на показ най-лошите човешки качества. Та дори имаше и хора които се самозапалиха от отчаяние… и по неразбираеми причини, бяха обявени едва ли не за светци.
Също тоталната нищета, беше причина и за емблематичните протести през зимата на 1996 година, когато се стигна и до частично разрушение на Парламента.
Сега буйството, псуването, провокирането на полицията и разрушаването на общинска собственост, не се толерират, даже напротив – масите ги заклеймяват и „отритва“ от редиците си тези, които се опитват да изкарват негативните си емоции по непристоен начин. Този път обществеността напълно осъзнава, че всичко е наше – улиците, по които вървим, сградите, които ни заобикалят, пейките, кошчетата, информационните табла… дори сградата на Парламента. А нашето е скъпо и трябва да се пази!
Поведението на политиците обаче е също твърде различно от общоприетата норма. Започнаха едни опити за „отвличане на вниманието“, за манипулации и прехвърляне на вина по стария изпитан метод, но за тяхно съжаление този път системата не подейства.
БСП и ДПС запазиха известно благоприличие…, до колкото е възможно след назначаването на няколко провокативни фигури на важни обществени позиции. В това число и областният управител на Пловдив Венцислав Каймаканов, чието отстраняване е включено като точка в събиращата се подписка срещу правителството. В същото време, във фейсбук е организирана група в негова подкрепа.
За съжаление двете партии са изправени пред неприятната ситуация да разчитат на помощта на непостоянната и изпълнена с шизофрения политика, на националистическата партия на Волен Сидеров.
АТАКА, счупиха всички рекорди по неадекватно поведение. То не бяха опити за обръщане на вниманието към офшорните сметки на президента; наемане на протестиращи в тяхна подкрепа; обиди и квалификации по адрес на журналисти, телевизионни водещи и медии; а за капак на всичко, вчера охранителите на Сидеров си позволиха да обискират минувачи, покрай техния контра-протест.
Най-многобройно представената партия ГЕРБ се разсърди… и отказа да влиза в пленарна зала, като по този начин също развърза ръцете на атакистите да диктуват положението в Парламента. ГЕРБ се отдръпнаха и може би със злорадство и задоволство, наблюдават събитията с пародиен характер. За тях е най-важно да изчакат в окопите докато не дойде време за нови избори, а тогава се надяват да са спечелили достатъчно дивиденти, за да могат самостоятелно да формират правителство. Но поведението на ГЕРБ отново показва безотговорност към своите избиратели, които са им отредили място в Народното събрание, та дори и като опозиция. Това, че властта не е съсредоточена в техните ръце, не би трябвало да означава да не защитават позициите си в пленарната зала…
Оттук изходите са много – улицата иска промяна на системата, Парламентът инициира промяна в изборния кодекс… ГЕРБ искат пълната власт, а Волен толкава се е развилнял, че е забравил какво иска… Но при всички положения изходът от тези протести ще доведе до промени!
За автора
