На 8-ми март отбелязваме Деня на жената. Макар и наложен като комунистически празник, днес жените очакват с нетърпение "своя ден", а това е идеален повод за мъжете да покажат, че не са забравили да бъдат кавалери. 8 март е може би единственият ден в годината когато човек може да види навсякъде около себе си много усмихнати жени с букети в ръцете.
Денят се почита и като ден на майката, затова ви предлагам да прочетете едно стихотворение, което определено ще ви накара (ако сте забравили) да поздравите своята майка и да й благодарите за всичко.
На мама
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка –
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен – макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива – без страх, без сълзи.
Ти дала си много – не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки – и търсела лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда – дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Обичам те, мамо, дори и когато мълча…
Честит празник, мили дами! Пожелаваме ви да сте женствени, нежни и обичани. Бъдете вълшебство и вдъхновение, бъдете обичани и обичайте!
Ще завърша с лек хумор ….
-Кои сме ниееее?- Жениииииии…
-Какво искамееее?-Незнаем….
-Кога го искамееее?-СЕГААААААААА…
И за финал: една чудесна българска песен:
За автора
