Всеки ден, всеки от нас се среща с трудности и проблеми. Всеки ден ние работим, творим, ядем, пием, пушим и живеем живота си такъв…какъвто е. Всеки изминал ден късаме нервите си с нещата, които ни заобикалят и са ни докарали до там, че да бъдем повече хищници, отколкото хора. Сметките за ток, за вода, за парно…парите за наем …за дрехи, храна,обувки и всичко, от което сме зависими ни превръща в зверове- безчувствени, несъстрадателни, незаинтересовани от болката и проблемите на отсрещния.
В цялата тази каша самоидентичността на даден индивид се губи и поглъща от общата маса… изчезва някъде там с всички онези други, също така бледи души. Кога изгубихме пътя си? Изгубени в сенките, погълнати от тъмнината и егоизма .Има ли си име тази тъмнина? Твоето име ли е?
Но никога не е късно, не е късно са помислим за живота, да се поставим на мястото на някой друг, да погледнем през неговите очи. Да разберем мъката и болката, която носи в себе си, да сравним нашите проблеми с неговите. Тогава ви гарантирам едно- ще узнаете, че това да нямаш смартфон и скъпи дрехи е толкова дребно в сравнение с лошите неща, които сполетяват хората, че сами ще се почувствате виновни за тези си помисли и недоволства.
За автора
