За пет години чист неолиберален режим Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки там бяха приватизирани и за да привлекат повече средства те въведоха онлайн-банкирането, а минималните разходи им позволиха да предложат относително висока доходност.
Въпреки че от непосредственото прилагане на демокрацията следваше да се очаква друго, кризата накара исландците да възстановят суверенните си права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това стана по трудния начин.
Премиер-министърът на социал-демократическото правителство Геир Хорде започна да води преговори за предоставяне на 1.2 милиарда долара кредит, към който северните страни трябваше да добавят още 2.5 милиарда. Но международното финасово общество натискаше Исландия да проведе радикални мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат този дълг, твърдейки, че това е единствения начин Исландия да се разплати с Великобритания и Холандия.
/След фалита на исландските банки правителствата на Великобритания и Холандия възстановиха вложенията на своите граждани от собствените си бюджети – б.м./.
Протестите и бунтовете продължиха и накрая правителството падна. След изборите през април 2009 г. на власт дойде лява коалиция, която осъди неолибералната икономическа система, но веднага се предаде под натиска върху Исландия за изплащането на дълга от общо 3.5 милиарда евро. Това означаваше всеки жител на страната да плаща ежемесечно 100-130 евро в продължение на 15 години, за да се погасят задълженията на частни лица към други частни лица. Тази капка преля чашата.
И тогава се случи невероятното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополисти, че цялата страна трябва да се обложи с данък, за да погасява частни дългове – рязко промени отношенията между гражданите и техните политически институции и в крайна сметка лидерите на Исландия взеха страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който трябваше да вмени на исландските граждани отговорност за дълговете на исландските банкери и се съгласи да свика референдум.
В мартенския референдум от 2010 г. – 93 процента от исландците гласуваха против изплащането на дълговете. МВФ веднага спря кредитирането на страната. Но революцията, която не бе отразена от нито една световна медия, не можеше да бъде изплашена. С поддръжката на разгневените граждани правителството започна граждански и углавни разследвания на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издаде международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing – Сигурдур Ейнарсон. А другите банкери замесени в банкрута на Исландия избягаха от страната.
Но исландците не са задоволиха с постигнатото. Те решиха да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.За да напише новата си конституция народът на Исландия избра 25 безпартийни граждани измежду 522 видни представители на обществото, всеки от които беше препоръчан от други минимум 30 души. Основният закон не се състави от тясна група политици, а беше писан в интернет.
Учредителните заседания се провеждаха онлайн, и гражданите можеха да дават своите коментари и предложения, наблюдавайки как документът постепенно придобива окончателната си форма. Този основен закон, написан демократично и с широко народно участие, ще бъде представен в парламента за утвърждаване веднага след предстоящите избори.
Днес на гърците, италианците, испанците и португалците се предлага приватизация на държавните сектори като единствен изход от кризата.Нека погледнат към Исландия. Към нейния отказ да се подчини на чужди интереси и към малкия народ, който ясно заяви, че е суверенен.Ето защо Исландия не присъства в новините.
За автора
