Авторът на един от най-значимите български романи „Под игото“, Иван Вазов заслужено или не в наричан Патриарх на българската литература. Той е създал едни от най-бележите творби, описващи две исторически епохи – преди (Възраждането) и след Освобождението на България.
Той е роден в град Сопот на 9 юли 1850 година в патриархалното семейство на търговец. Образованието си получава в класното училище в родния си град. От малък проявява интерес към литературата, запознава се с чуждоезична проза, от която черпи много познания за по-нататъшното му поприще. Гимназиалното си степен получава в Пловдивската гимназия. Изучава усилено гръцки и турски, макар вторият с не особен афинитет, предвид националистическите си убеждения. Слабост му е френската поезия.
Вазов твори в почти всички жанрове, включително прави преводи на чужда литература. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание остава писателството. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896) и др.
Романът му „Под игото” е преведен на над 40 езика. Днес името му се споменава с респект, а портретът му виси в много културни учреждения. Но е хубаво понякога да се замисляме и за смисъла и идеалите на тези личности, а де не остават само портрети от стената.