Из размислите на една руса: Да завъртим колелото на предизборната агитация

Странно нещо е предизборната надпревара в България. Странно и непонятно от гледната точка на човек, който имам самочувствието да разбирам политическите процеси. (Поради политологичното ми образование)

Всъщност точното определение е „жалко“. Жалка е тази кампания на непрекъснати обвинения в кражби, злоупотреби и връзки с мафиотски картели.

Жалка е експлоатацията на различни театрални и танцови артисти (пример за това е трупата на Нешка Робева, която обикаля страната с Партията на Николай Бареков) и пълнят зали за предизборните блъскания в гърдите на нарцистичните лидери.

Жалка е и явната обвързаност на Ранобудните студенти с една конкретна политическа партия, които не спряха да заливат фейсбук пространството с цинични клипчета и тенденциозно подбрани новини. Всъщност тяхната обвързаност с партия ГЕРБ си личеше дори по време на окупацията на Софийски университет и разбунилите протести. Тогава студентите бяха просто следващата вълна на веригата от катализатори с отложен старт, която наблюдавахме малко след преждевременните избори на 12 май 2013 година.

И сега Ранобудните продължават да изпълняват политическата си цел, колкото и да отричат подобна обвързаност. А жалкото е, че имаше десетки други млади хора, които искрено желаеха да изразят гражданската си позиция и да се борят срещу това, което смятаха за грешно. Но това, което смятат за грешно в поведението на всяка една политическа партия и фигура – без изключения.

Жалки са и методите на агитация – едни пекът кебапчета и раздават супичка, други раздават химикалки и балони по площадите, трети организират странни викторини с участието на деца…

Жалка е и тоталната подигравка с интелекта на българския гласоподавател, за когото явно се смята, че е достатъчно елементарен да даде гласа си за тези, които им осигуряват повече развлечения през „предизборната кампания“. А и се смята, че хората ще повярват на странния политически феномен, в който всички лидери ще напуснат страната и ще отидат да защитават интересите на България в Европа.

Жалка е невъзможността на се прекратят порочните практики на купуване на гласове и то от партията, имаща претенциите да бъде основоположник на политическата култура в страната – БСП.

Жалка е самонадеяността на Бареков, когато говори за съществена политическа промяна на статуквото с тези избори. Жалък е и опитът на Меглена Кунева да се вмести в просташкото балканско надлъгване с едно европейско поведение и изказ. Но нали изборите са за Европейски парламент все пак?

Жалко е как всички политици обещаваха увеличение на пенсиите, социални и здравни реформи (такива стартират по няколко пъти седмично от 25 години насам), ново политическо статукво в България и т.н, но всъщност никой не обърна сериозно внимание на проблемите на страната с наплива на бежанци, като външна граница на ЕС, субсидиите за селското стопанство, образованието, свободния достъп до работа на територията на съюза, икономическата стабилност и влиянието ѝ на нашата собствена… та дори, ако щете, кучешките екскременти по централните улици на градовете ни…

А най-жалкото е, че хората – гласоподавателите, всъщност се връзват на всичките тези циркове. Вярват на странните обещания или се отвращават до толкова, че отказват да участват в „този фарс“.

Но колкото и да е жалко всичко това, аз все пак ще отида да гласувам! Защото това е мое право, задължение и отговорност!

Вашият коментар