Из размислите на една руса: Молитва за дом

След трагедията в квартал Аспарухова във Варна и многото пострадали хора от наводнението, като че ли започна политическа вендета, срещу незаконните цигански постройки. Една от тиражираните теории за причината за жертвите и унищожените къщи в Аспарухово, беше именно тази, че циганските къщи, изникнали незаконно са създали предпоставки водата да се надигне.

Като че ли се забравиха теориите за непочистените дерета покрай квартала и изсечените гори… Като следствие от тази удобна констатация започнаха масови чистки на циганските незаконни постройки в много населени места. Акция срещу която едва ли ще има някой българин който да е против.

Такава ни посрещна и тази сутрин от екраните на телевизорите, а именно в квартал Лозенец в Стара Загора, където собствениците на незаконните жилища се изправиха срещу жандармерията и се стигна до сблъсъци. Жени, деца и мъже крещяха, викаха, плачеха и издаваха нечленоразделни звуци пред камерите на телевизиите, бореха се да спасят покрива над главите си, чувстваха се безсилни, а всичко приличаше на зле дирижиран спектакъл с посредствени актьори.

Без да влагам и капчица расизъм в думите си, изправените пред безнадеждността хора, приличаха на обезумели крякакащи животни, опитващи се да изплашат наближаващия нападател. Безуспешно! Жени мелодраматично припадаха и скимтяха, деца крещяха пред камерите с въпроса „Къде ще отиваме сега ние?“, а мъжете се заканваха за саморазправа.

И въпреки целия трагизъм, не им повярвах. Не им повярвах може би заради вида на покъщнината, която се изнасяше от незаконните постройки – модерни перални, телевизори, невероятни дърворезбовани легла, които дори аз – „богатата“ бяла българка, живееща в законното си жилище – не мога да си позволя. Не им повярвах и може би и поради отказа на някои от тях да отидат в общински жилища, защото там било „пълна мизерия“.

Не им вярвах и на многократните отричания, че въобще някой им е предлагал настаняване в общински жилища. Не повярвах и на кмета на града Живко Тодоров, който твърде арогантно, скрит зад жандармеристите, не сметна за редно да обясни на вайкащата се циганка пред него какви са ѝ възможностите след като ѝ съборят къщата, а взе да констатира, че „законите в България трябва да се спазват“. В същото време твърде по-важно за него беше да отрече нападките в купуване на цигански изборни гласове с кебабчета, вместо да обясни как стоят нещата с общинските жилища, начини по които хората могат да кандидатстват за тях, необходимите стъпки и документи.

Всъщност няма особено значение в какво вярвам аз. Истината е, че законите трябва да се спазват. Истина е, че незаконните цигански постройки от години пречат на цялото българско население. Истина е, че за 10 години е изчезнала значителна част от боровата гора в района и, че евентуално има опасност за природен парк Аязмото. Но също така е истина, че това са човешки същества с деца, чийто тежък живот става още по-тежък поради желанието не определени хора да си направят странен политически пи ар.

За пореден път едно природно бедствие, политическа безотговорност и стремежа да бъде прикрита тя, доведоха до показни действия, които само ще замажат очите на средностатистическия, заспиващ пред телевизора българин.

Довиждане, до следващия път, когато новините ще ни предоставят, поредния епизод от трагичния свят на политическо арогантство, цигански трагизъм и български нихилизъм.

снимка: БНР

Вашият коментар